Робин Хоб - Убиецът на Шута

— Ще купим каквото има. — Леко се отдръпнах от масата. Наблюдавах вратата на хана в очакване Пчеличка да се върне. Изведнъж се притесних за всичките кестени и сладки, които беше изяла. Добре ли беше? — Ще запазя една за Пчеличка; аз ще се заема с образованието ѝ. Смятам, че не си подходящ да я учиш.

Той се вторачи в мен. В погледа му имаше нещо много детинско. Унижение и паника, отчаяние и стъписване се бореха да овладеят лицето му. Нито едно не надделя, тъй че само ме гледаше втренчено. Ако залогът не беше Пчеличка, може би щях да съжаля, че му причинявам това. Лант заговори много внимателно:

— Ако съм ви оскърбил по някакъв начин или съм се провалил в преценката ви, сър, аз…

— Да — прекъснах го. Не изпитвах съжаление или угризение. Той беше ли съжалил Пчеличка, когато я бе укорил и унижил пред другите деца?

Долната му устна потрепери. После лицето му замръзна.

— Щом се приберем, веднага ще си опаковам нещата и ще напусна Върбов лес.

Позьорството му ме отегчи.

— Не. Колкото и да ме дразните и двамата, не мога да позволя това. Все едно колко го желая, трябва да останете във Върбов лес. Разбрах, че никой от двама ви не е подготвен да учи или да защитава детето ми. Как тогава си въобразяваш, че мога да сметна, че си готов да защитиш себе си? Фицбдителен, можеш да продължиш усилието си да учиш другите деца. А аз ще бъда твоят инструктор в боравене с брадвата и с меча, и как да уважаваш всеки човек, който може честно да те погледне в очите. — Още от времето ми щеше да отнеме, но поне можеше накрая да го направи годен да пази себе си. А Шън? Погледнах я, с наскърбеното ѝ царствено достойнство. — Ще помоля иконом Ревъл да се погрижи да бъдеш обучена в онова, което най-вероятно ще ти спечели съпруг. Преценявам, че няма да е танцуване или пеене, а ръководенето на домакинство в рамките на бюджет.

Тя ме изгледа хладно.

— Лорд Сенч ще чуе за това!

— Несъмнено. И то от мен, още преди писмото ти да е стигнало до него.

Тя присви очи като котка.

— Няма да се върна във Върбов лес. Още тази нощ ще взема стая тук в Крайречни дъбове и ще пребивавам тук, сама. А вие ще отговаряте пред лорд Сенч за напускането ми.

Въздъхнах.

— Шън. Идва Зимният празник. Хановете са пълни. И ти ще се върнеш тази вечер в моя дом, където ще се приготвим да го отпразнуваме заради моята дъщеря. Няма да слушам, от който и да е от вас двамата, повече заплахи за напускане. Няма да го направите, защото съм дал думата си на човек, когото уважавам, че ще ви пазя.

Тя буквално беше зяпнала. Затвори уста с щракване и след това каза рязко:

— Беджърлок, как смеете да си въобразявате, че имате някаква власт над мен!? Лорд Сенч ви постави на мое разположение, за мое удобство и защита. Пратете си съобщението както и когато намерите за добре. Ще се погрижа лорд Сенч да ви постави на мястото ви.

И толкова. Кратко и ясно. Въпреки невниманието, с което Сенч бе изтървал името ми, не беше сглобила парчетата. Гледаше ме с гняв все едно очакваше да се смутя, да започна да се извинявам с поклони. Макар да бе незаконородена, беше уверена в превъзходството си над мен. Лант, макар също да беше копеле, беше признат от благороден баща и следователно ѝ беше равен.

Но не и момчето от гостилницата. Нито аз, нито Ридъл. Защото в нейните очи бях толкова низш, колкото и дъщеря ми.

— Шън. Млъкни. — Само това казах. Очите ѝ се присвиха и станаха студени и гневни. Почти ми се дощя да се изсмея, когато реши да упражни властта си:

— Не ти е позволено да ми говориш така? — предупреди ме тя тихо.

Почти бях измислил какво да отговоря, когато Ридъл се върна. Дойде с блюдата им с храна, ловко балансирани в едната ръка, и с халбите им със сайдер в другата. С две тупвания и пищен жест постави всичко на масата пред мен. В очите му имаше блясък, решимостта му да остави събитията от деня зад гърба си и да бъде весел. А след това решителната му усмивка изведнъж се смени с тревожно изражение и с въпроса:

— Къде е Пчеличка?

Прониза ме внезапна тревога. Изправих се.

— Не се е върнала. Много време мина. Ще ида да я потърся.

— Сайдерът ми изобщо не е топъл! — възкликна Шън, докато прекрачвах пейката.