Робин Хоб - Убиецът на Шута

Как му беше позволил Сенч да придобие такова високо мнение за себе си? Сенч никога не ме беше унижавал заради незаконния ми произход, какъвто имаше и той, беше ми дал да разбера, че раждането ми от майка от простолюдието означава, че никога няма да мога да получа привилегиите, които може да ми осигури благородническата класа. Зачудих се дали този младеж знае, че майка му е била ловкиня, ценена от кралицата, но без високо положение в двора. Въобразяваше ли си, че е лишен от благородство от много висок порядък? Че е по-висш от простия Том Беджърлок, син на човек от простолюдието?

По-висш от Пчеличка?

И в онзи момент разбрах съвсем ясно, че Фицбдителен е напълно неподходящ да учи дъщеря ми. Как бях могъл изобщо да повярвам обратното? За пореден път се усетих, че клатя глава на собствената си глупост. Фицбдителен се беше провалил като дворцов убиец, тъй че Сенч бе предположил, че ще е по-добър като писар и учител. И аз се бях съгласил с такава изкривена логика. Защо? Вярваше ли някой от двама ни, че ученето на деца може да е по-лесно от убиването им?

Какво ми ставаше, че след толкова много години все още се оказвах готов да приема без въпроси предложенията на Сенч? Вече бях възрастен човек, нали? Но такава беше властта на стария ми наставник над мен. Отдавна бях научил, че и той греши, но все още в непредпазливи моменти винаги приемах по подразбиране, че Сенч знае по-добре от мен. Рядко оспорвах заповедите му и още по-лошо, рядко се опитвах да изтръгна информация, която не е споделил с мен. Е, това щеше да се промени. Щях да узная, без съмнение, истинското потекло на Лант и щях да настоя да науча защо някой иска Шън да бъде убита. И щях да попитам защо, по дяволите, той изобщо си е помислил, че някой от тези двамата може да стане телохранител или учител на детето ми?

Тъй че аз щях да съм двете неща за нея, учител и пазител. Тя вече можеше да чете, а колкото до мен, повечето ми образование идваше или от четене, или от помагането на Сенч в странните му опити. Имало го беше и физическото ми обучение, разбира се, но едва ли имаше нужда да уча Пчеличка как да борави с брадва или меч. Усмихнах се при мисълта с каква страст изпълняваше тя вечерните ни уроци с ножа си. Един бърз урок по боравене с острието бе заменил приказките и песничките за приспиване. Беше бърза; трябваше да ѝ го призная. След като два пъти бе порязала кокалчетата на пръстите ми, бях сменил ножа ѝ с дървено острие. Преди няколко вечери ме беше изненадала, като избегна ножа ми с една хитрина с превъртане, достойна за самия Шут. Щом можех да я науча на танца с ножа, със сигурност можех да я науча на всичко останало, което трябваше да знае. Можех да ѝ осигуря достатъчно образование. А онова, което не знаех, щях да я накарам да го научи от тези, които го знаеха най-добре. Имахме чудесен лечител във Върбово; можеше да надгражда над основите на знанието за билките, което ѝ беше дала Моли. И да, дъщеря ми щеше да се научи да свири на инструмент, и да танцува, и на хилядите други неща, които са оръжията на една жена в този свят. И езици също. Речта на Планинското кралство, определено. И ми хрумна, че няма много неща, които да задържат Пчеличка и мен във Върбов лес. Можехме да прекараме една година в Планините, та тя да научи щедрите им порядки, както и езика им. И същото — за Външните острови. И за всяко от Шестте херцогства. Изведнъж реших, че докато стане на шестнайсет, дъщеря ми трябва да е пътувала до всички тях. Все едно бях вървял по тясна пътека и изведнъж бях осъзнал, че по всяко време мога да я оставя и да тръгна направо по широката земя. Можех да избирам какво и как да учи и междувременно — да я оформя в това, което щеше да стане.

Защото Пчеличка имаше правото на това. Момичетата не трябва да удрят, за да наранят. Но исках ли да я науча на този вид бой от примера на Шън, с потвърждението на Лант?

— … ваша работа е да се оправите, не моя или на Лант. Не ви ли притеснява, че той ме обиди? И Лант? Слушате ли? Холдър Беджърлок!

Щом изрече името ми, се върнах в продължаващия разговор. Но не се обърнах към нея, а към Фицбдителен. Умът ми се вкопчи в един особен къс информация, която ми трябваше.

— Колко восъчни таблички искаш да купиш?

Шън въздъхна раздразнено, че я пренебрегвам. Не ме интересуваше изобщо. Фицбдителен изглеждаше изненадан от обрата на разговора. Започна да увърта и заподозрях, че се бои от бюджетно ограничение.

— Търговецът няма много. Двойните, сигурен съм, може да се споделят съвсем лесно от братя и сестри ученици и…