Робин Хоб - Убиецът на Шута

Преди дори да съм успял да извърна глава към нея, от другия край Фицбдителен добави:

— А аз намерих восъчни таблички при един търговец, който специализира в най-новите неща! Има ги на двойки с панти, тъй че ученикът може да ги затвори и да си защити работата. Много умна идея! Той няма много такива, но всяка, която можем да купим, ще помогне на учениците ми.

Погледнах настойчивия си писар с ужас. Духът и увереността му бързо се бяха съживили. Радвах се, че вече не е плах в присъствието ми, но бях и малко обезпокоен, че като че ли става също толкова алчен за ненужни дрънкулки като Шън. Спомних си най-ранните си усилия в писането. Хартията се смяташе за твърде ценна за по-млади ученици. С мокър пръст бях писал букви по каменните плочи на голямата зала. Понякога използвахме изгорели пръчки. Помнех мастило, направено от сажди. Не споменах това. Знаех, че мнозина се удивляваха колко изостанал беше Бъкип и всъщност всичките Шест херцогства през онези години. Военната изолация и няколкото крале, които бяха постановили да бъдем откъснати от чуждите порядки, ни бяха държали привързани към по-стари традиции. Кетрикен беше кралицата, която първа ни запозна със своите планински порядки в правенето на разни неща, а след това ни окуражаваше не само да внасяме стоки от далечни земи, но и с идеите и техниките на чуждоземците. Все още не бях сигурен доколко това е някакво подобрение. Дали учениците на Лант наистина имаха нужда от восъчни таблички с панти, за да учат буквите? Усетих как съпротивата ми се усили. После си спомних как бях чул Ревъл да мърмори неодобрително, че обличам Пчеличка както бяха облечени децата преди двайсет години. Може би аз бях този, който сега се беше вкопчил неразумно в старите порядки. Беше ли време да отстъпя пред промяната? Време да облека малката си дъщеря в дълги поли, преди да е станала жена?

Погледнах я. Обичах я в малките ѝ кафяви туники и гамаши, свободна да тича и да се търкаля. До мен Пчеличка се въртеше на мястото си с досада. Потиснах въздишката си и върнах ума си към настоящето.

— Първо табличките за учениците, а после ще намина да видя чорапите, които толкова са впечатлили Шън.

Вдигнах хляба си, а Шън забълва порой от аргументи защо трябва първо да видя каквото тя желае: варираха от страх, че търговецът може да затвори, до това, че някой друг може да ги купи, и завършваха със страха ѝ, че може да похарча всичките си пари за таблички и да не ми остане нищо, за да ѝ купя зелените чорапи и каквото още там беше хванало окото ѝ. Чувствах се все едно ме замерват безмилостно с камъчета, защото в същото време говореше Фицбдителен, като твърдеше, че табличките не били всъщност толкова съществени и че, разбира се, трябва първо да се погрижа за нуждите на лейди Шън.

Заявих твърдо:

— Тогава ще го направя. Веднага щом ми се позволи да довърша яденето си.

— Не бих имала нищо против да хапна нещо — съгласи се Шън, доволна, че се е наложила. — Но нямат ли нещо по-хубаво от супа и хляб? Ябълков сладкиш? Пилешко?

Вдигнах ръка да повикам момчето. То дойде и Шън пренебрежително започна да го разпитва какви яденета имат на разположение. Нареди му да каже на готвача да затопли една студена птица, която имали в килера, и да я донесе с ябълков пай. Фицбдителен се задоволи със супа и хляб. Момчето спомена, че скоро от фурната в кухнята щели да излязат малки кексчета с джинджифил. Помолих за шест и момчето тръгна.

— Шест? — възкликна Шън удивена. — Шест?

— Едни ще ядем, други ще вземем. Бяха ми любимите, когато бях момче. Мисля, че и на Пчеличка ще ѝ харесат.

Извърнах се да попитам Пчеличка дали иска да опита от любимите ми сладкиши и видях, че я няма. Вдигнах очи към Ридъл. Той кимна към задната страна на гостилницата — тоалетната беше натам.

Шън ме дръпна за ръкава.

— Забравих да помоля за подправки в сайдера ми!

Вдигнах ръка да повикам момчето да се върне. То обаче притича към друга маса, където го посрещнаха с груби подвиквания шестима чакащи да ги обслужат мъже. Хилеха се.

— Зает е в момента — извиних го пред Шън.

— Той ме пренебрегва!

— Ще ида до кухнята и ще им кажа да ти подправят сайдера — предложи Фицбдителен.

— Разбира се, че няма да отидеш! — възкликна тя възмутено. — Момчето трябва да се върне тук и да си изпълни задачите. Том Беджърлок! Не можете ли да го накарате да направи каквото е длъжно? Защо ще пренебрегва по-висшите от него, за да носи храна на маса, пълна с прости селяци? Повикайте го да се върне! Веднага!