Робин Хоб - Убиецът на Шута

След това баща ми се обърна и посочи един дребничък мъж.

— Руби. Един сребърник, ако махнеш тая кървава бича глава и разчистиш снега от мръсотията тук. Не върви да е част от Зимен празник. Да не би да сме халкидци? Толкова ли искате кралският кръг да се върне в Крайречни дъбове?

Някои може би искаха, но пред обвинението на баща ми нямаше да го признаят. На дюдюкащата възбудена тълпа ѝ беше напомнено, че са хора и че могат да са по-добри. Тълпата вече започваше да се разпръсва, когато мъжът на земята възрази хрипливо:

— Тия кутрета струват много повече от това, дето ми хвърли тук! — Стисна монетата, която му беше хвърлил баща ми, и я вдигна с двете си ръце.

Баща ми му се сопна:

— Тя не е родила тези кутрета! Беше твърде стара. Не можеше да издържи още един бой. Само силата на челюстите ѝ беше останала. И сърцето. Ти просто искаше да вземеш пари от смъртта ѝ.

Мъжът на земята го зяпна.

— Не можеш да докажеш това! — извика той силно. Обвиняваше баща ми в лъжа.

Татко ми обаче вече го беше забравил. Изведнъж бе осъзнал, че Ридъл стои и го гледа втренчено.

Кръвта на старата кучка бе оцапала наметалото му. Видя, че съм го зяпнала, мълчаливо разхлаби токата и го остави да се смъкне на земята, махна тежката вълна от себе си без никаква друга мисъл, освен че не иска да ме оцапа с кръв, когато дойде да ме прегърне. Но Ридъл не ме пусна. Гледах татко си онемяла. Той вдигна очи към Ридъл.

— Мислех, че ще я отнесеш оттук.

— А аз — че ще насъскаш тълпата срещу себе си и че някой ще трябва да ти опази гърба.

— И да вкараш дъщеря ми в това?

— Откакто реши да се намесиш, всеки мой избор беше лош. Съжалявам, че не ти харесва каквото избрах.

Никога не бях чувала гласа на Ридъл толкова хладен, нито бях виждала него и баща ми застанали един срещу друг като двама непознати, ядосани мъже. Трябваше да направя нещо, да кажа нещо.

— Студено ми е — казах на въздуха. — И съм гладна.

Ридъл извърна очи към мен. Изтече мъчителен, тягостен миг. Светът задиша отново.

— Умирам от глад — каза той кротко.

Баща ми погледна в краката си и след миг промърмори:

— И аз.

Наведе се, гребна шепа чист сняг и избърса с него кръвта от ръцете си. Ридъл го гледаше.

— Лявата ти буза също — каза и в гласа му вече нямаше гняв. Само странна умора. Татко ми кимна, все още без да поглежда към никого. Направи няколко крачки до чистия сняг, затрупал един храст, сбра две шепи и изми лицето си със снега. Когато приключи, се издърпах от ръцете на Ридъл. Хванах студената мокра ръка на баща ми. Не казах нищо. Само вдигнах очи към него. Исках да му кажа, че това, което бях видяла, не ме е наранило. Е, беше, но не и нещата, които бе направил.

— Хайде да си потърсим нещо за ядене — каза той.

Тръгнахме към една механа, покрай мъжа в уличката, който все така блестеше със светлина, от която беше трудно да се вижда. По-надолу по улицата на един ъгъл седеше сив просяк. Обърнах се да го погледна, докато минавахме. Взря се в мен, без да ме вижда, защото очите му бяха празни и сиви като дрипавото наметало, в което бе загърнат. Нямаше просешка паница, само ръката му, свита на шепа на коляното. Беше празна. Не ме молеше за пари. Знаех го. Аз можех да го виждам, а той не можеше да ме види. А не трябваше да е така. Обърнах се рязко и зарових лице в ръката на баща си, когато той бутна вратата.

В механата всичко беше шумотевица, топлина и миризми. Когато баща ми пристъпи вътре, приказките изведнъж замряха. Той спря и огледа помещението все едно беше Бащата Вълк и мислеше за капан. Гласовете бавно подеха отново и тръгнахме след Ридъл към една маса. Щом седнахме, се появи момче с поднос с три тежки халби със затоплен сайдер с подправки. Постави ги на масата, туп, туп, туп, а след това се усмихна на татко ми.

— От къщата — каза му и се поклони.

Татко ми се отпусна на пейката, а стопанинът, който стоеше до огъня с няколко други мъже, вдигна халбата си към него. Баща ми кимна важно. После погледна сервиращото момче.

— Каква е тази вкусна миризма?

— Телешка плешка, варена докато месото падне от кокалите, с три жълти лука и половин крина моркови, и две пълни мерки тазгодишен ечемик. Ако поръчате супа тук, сър, няма да получите паница кафява вода с парче картоф на дъното! А хлябът току-що е излязъл от пещта и имаме лятно масло, пазено в студеното мазе и жълто като тичинка на маргаритка. Но ако предпочитате овнешко, има и овнешки пай с плънка от ечемик, морков и лук и с хрупкава кафява коричка! Имаме резенчета тиква, печена с ябълки, масло и сметана, и…