Робин Хоб - Убиецът на Шута

— Е, ето те и теб!

— Да — съгласих се.

Той седна до мен. Изчака за миг и след като не казах нищо, започна с:

— Липсваше ми на обяд. Не дойде да се нахраниш с нас.

— Не бях гладна — отвърнах.

— Разбирам.

— И след дългата сутрин сред толкова много хора исках да съм сама за малко.

Той кимна и тъжната му усмивка ми подсказа, че разбира тази нужда. Потупа свитъка с показалеца си.

— И какво е това, което четеш?

„Бъди искрена.“

— Взех го от твоя рафт. За Граблин Пророка е, как вдигнал първото укрепление на скалите над град Бъкип.

— Хм. Градът е от много по-късно.

— А развалините? Те откъде са се взели?

Той смръщи чело.

— Моето предположение е, че е било укрепление на Праотците. Същият камък е използван в изправените камъни наблизо, Свидетелските камъни.

— Но нали Праотците са притежавали всякакви видове мощна магия. Защо ще им трябва укрепление? Кои са били враговете им? И кой е унищожил замъка първия път?

— Виж, това е много добър въпрос. Не много хора са го задавали и доколкото знам, никой не може да отговори на него.

Разговорът замря и за да кажа нещо, изтърсих:

— Бих искала някой ден да посетя замък Бъкип.

— Нима? Тогава ще го посетиш. — Замълча отново, а след това заговори сякаш думите бяха болезнени за него. — На обяд учителят ти говори за урока днес.

Замълчах си. Колкото и да беше нелепо, съжалих, че котаракът не е с мен.

Баща ми въздъхна.

— Похвали децата на гледачката на гъски за уменията им в аритметиката. И беше много доволен, че Лютиче може да чете и пише.

Изчаках. Той се покашля и добави:

— Лейди Шън попита каква полза има от смятането за дете, което ще израсне като гледач на гъски. Или какво би могъл да прочете един градинар на земята или в листата. Не вижда никакъв смисъл да се образоват децата на слуги.

— Ревъл може да чете, да пише и да смята — изтъкнах аз. — Мама често му даваше списъци и той взимаше пари и купуваше неща, които тя искаше на пазара, и донасяше точното количество. Дори една гледачка на гъски трябва да знае достатъчно числата, за да преброи яйцата в полога! А Лютиче ще научи много от четене на свитъците на Търпение за растения и градинарство. Готвачката Нътмег знае да чете и да пише и пресмята колко чувала брашно и колко солена риба ще ѝ трябва за зимата.

— Добър довод — одобри баща ми. — Също като този, който предложих на Шън. Е, след това попитах Лант как си се справила ти.

Лант. Баща ми вече го наричаше Лант, сякаш ми беше братовчед. Погледнах увитите си в одеялото стъпала. Бяха по-топли, когато котаракът беше тук. Почувствах се малко зле, сякаш нещо ужасно се беше вмъкнало в стомаха ми и се беше загнездило там.

— Не ми хареса това, което чух — каза тихо баща ми.

Нямах си никой на света, който да ме обича. Преглътнах. Думите ми излязоха без дъх.

— Не можах да обясня. — Тръснах глава и усетих как сълзите изчезнаха от очите ми. — Не. Той всъщност не искаше да обясня. Смяташе, че знае кое е истината, и не искаше да се окаже, че греши.

Свих колене до гърдите си, дръпнах ги силно, искаше ми се да можех да си счупя краката. Искаше ми се да мога да се унищожа, за да се спася от тези ужасни чувства.

— Взех твоята страна, разбира се — каза спокойно татко ми. — Укорих го, че не ме е попитал за интелекта ти. Или че не е говорил с теб преди да започнат уроците. Казах му, че се е заблудил за теб и че не си го излъгала. И му казах, че ще получи още един шанс да те учи на ниво, подходящо за това, на което си се научила сама. И че ако не може, би могъл да продължи да обучава другите деца, но че няма да позволя да си губиш времето. Че за мен ще е удоволствие лично да те уча на всичко, което смятам, че трябва да знаеш.

Каза го съвсем спокойно. Бях го зяпнала, не можех да си поема дъх. Усмивката му изглеждаше колеблива.

— Допускаше ли, че можеше да направя обратното, Пчеличке?

И тогава се хвърлих в прегръдката му. Той ме улови и ме прегърна, силно, но нежно. Въпреки това усетих гнева, който къкреше в него като горещо масло в затворено гърне. Заговори с такова ръмжене, че имах чувството, че говори Бащата Вълк.

— Винаги ще взимам твоята страна, Пчеличке. Права или погрешна. Точно затова трябва винаги да внимаваш да си права, за да не направиш баща си на глупак.

Отдръпнах се и го погледнах, зачудена дали не се шегува. Тъмните му очи бяха сериозни. Той разгада съмнението ми.

— Пчеличке, винаги ще предпочитам да повярвам първо на теб. Така че е сериозна отговорност да си права в това, което правиш. Това е договорът, който трябва да съществува помежду ни.