Робин Хоб - Убиецът на Шута

Мисля, че това беше най-дългата сутрин в живота ми. Когато Лант най-после ни пусна точно преди обед, гърбът ми се беше схванал и краката ме боляха от дългото седене. Бях прахосала една сутрин и не бях научила нищо. Не, поправих се наум, когато се олюлях на схванатите си крака и навих на руло листа си с буквите. Бях научила, че Тафи, Лея и Елм винаги ще ме мразят. Бях научила, че учителят ми ме презира и повече се интересува да ме наказва, отколкото да ме учи. И най-сетне, бях научила колко бързо могат да се променят чувствата ми. Увлечението към Фицбдителен, което бях отглеждала и подхранвала, откакто бе пристигнал, беше внезапно заменено от нещо друго. Не беше омраза. Имаше твърде много тъга, примесена с него, за да е омраза. Нямах подходяща дума за него. Как можех да нарека чувство, което ме караше да искам никога повече да не срещна това лице, при никакви обстоятелства? Изведнъж разбрах, че нямам никакъв апетит да обядвам на една и съща маса с него.

Входът през килера към леговището ми беше прекалено близо до кухните. Сигурна бях, че и Елм, и Лея ще са там, да сеят клюки за сутрешните уроци и след това да обслужат масата. А Фицбдителен щеше да е на масата. Не. Отидох в спалнята си и грижливо свалих труфилата на Грижливка. Докато прибирах дантелата, си спомних, че тя беше добра към мен. Както и Ревъл. Изведнъж ми хрумна да си помисля какво мога да направя, за да им покажа, че оценявам това и че съм им благодарна. Ами, след няколко дни баща ми беше обещал да ме заведе до пазара. Знаех, че Грижливка се беше възхитила на шишенцата ми с благоухания. Щях да взема едно за нея. А Ревъл? За него не бях сигурна. Може би татко ми щеше да знае.

Оставих настрана новата си туника и дебелите чорапи и се пъхнах отново в късата си и в старите си гамаши. След като се почувствах много повече като себе си, се шмугнах в старата си спалня и оттам — в лабиринта от стенни проходи. Този път тръгнах пипнешком, не ми трябваше светлина. Когато стигнах до бърлогата си, подуших топлината на спящия котарак. Докоснах спящото му тяло, увито отново в наметалото ни. След това го прекрачих и отидох в личния кабинет на баща ми. Взех една свещ, запалих я от камината и си избрах един свитък за Граблин Пророка, първия крал на Шестте херцогства. Беше с почерка на баща ми, вероятно негов препис от по-старо писание. Зачудих се защо го е оставил на писалището си. В бърлогата си се настаних удобно с възглавниците ми, свещта, одеялото, наметалото и един топъл котарак. Бях си мислила само да споделя топлината на наметалото; не бях знаела колко много горещина може да излъчва една котка. Беше ни доста удобно, а когато той се събуди, ми се стори съвсем честно да си разделим коравия хляб и наденицата, станали обедната ми храна.

Сирене?

— Нямам. Но ще донеса. Изненадана съм, че те намирам тук. Затворих входа в килера последния път, когато излезе.

Този лабиринт е пълен с дупки. Много. И ловът тук е добър. Мишки, плъхове. Птици в горните части.

Притихна, промъкна се пак под наметалото и се сгуши до мен. Продължих да чета, като се забавлявах, опитвайки се да отсея ласкателствата от фактите в това описание на древния ми предтеча. Граблин дошъл, победил жалките диваци, опитали се да отблъснат него и хората му, и превърнал Бъкип от грубото дървено укрепление, което превзел, в укрепена със стена крепост. Самият замък беше нараствал много години, строен главно от нападалите камъни, с които толкова изобилстваше този район. Много от тях били всъщност съвършено изсечени блокове.

Баща ми беше направил няколко бележки между редовете на тази част. Изглежда, го беше заинтересувало това, че замък Бъкип явно е бил издигнат първо като дървено укрепление върху съборените каменни основи на по-древна цитадела. Беше пресъграден в камък, но той бе изписал няколко въпроса, като например кой е построил първоначалното укрепление от обработени камъни и какво е станало с него. А на едната страна имаше малка рисунка на онова, което според него беше стояло като каменни стени, когато дошъл Граблин. Явно татко ми вярваше, че вече е имало много от замъка и че Граблин само е престроил онова, което някой друг е съборил.

Котаракът се надигна миг преди да усетя, че татко ми е в кабинета си. Когато затвори вратите и след това дръпна резето, котаракът изхвърча като космата мълния и изчезна в тъмното. Грабнах наметалото, свих го на топка и го пъхнах в долапа. Нямаше време да скрия свитъка, който бях взела от кабинета, преди баща ми да дойде. Вдигнах очи към него и той ми се усмихна.