Робин Хоб - Убиецът на Шута

— Лейди Пчеличка, ще благоволите ли да се отместите от прага, за да мога да вляза?

Дръпнах се от пътя му и изведнъж осъзнах, че децата бяха станали за писаря, не заради мен. Почувствах се малко по-добре, докато пристъпвах плахо в стаята и погледите им се отместиха от мен към Фицбдителен.

— Доволен съм, че виждам такава акуратност — поздрави ги той. Стори ми се, че долових в гласа му нотка на стъписване. Беше ли изненадан също като мен от това колко много деца се бяха събрали? Той си пое дъх. — Ще се обръщате към мен с „писар Лант“. Тук съм, за да ви преподавам. Лейди Копривка беше изключително щедра, като изпрати наставник, който да обучава децата от имението ѝ. Искам всички вие да осъзнаете колко рядка е такава щедрост. Надявам се, че ще проявите подобаващата се благодарност, като покажете отлично поведение и се отдадете усърдно на своите занимания. Ще започнем незабавно. Нека всеки от вас си намери място и се настани. Мисля, че първата ми задача ще бъде да определя колко вече знаете.

Една пейка предлагаше места за четирима. Елм и Лея бързо си присвоиха две от местата, а момичето и момчето с гъските заеха другите две. Тафи, още едно голямо момче и Настойчивост седнаха на камината, с гръб към огъня. Другите се заозъртаха, а след това се смъкнаха на пода и насядаха с кръстосани крака. Аз седнах в края на групата, на килима с тях. Градинското момче ме погледна, усмихна се срамежливо и извърна очи. Две от другите се изместиха по-надалеч от мен. И двете миришеха на овце. Писар Фицбдителен отиде до масата и се настани там.

— Ще трябва да поръчам повече дъсчици — рече той, колкото на нас, толкова и на себе си. — И да помоля Ревъл да донесат пейки.

След това посочи децата на пейката.

— Ще започна с вас. Моля, ставайте един по един и ми кажете какво учение сте имали вече. — Погледът му обходи стаята. — Сигурен съм, че останалите ще изчакате кротко, докато го правя.

Децата се спогледаха. Не беше избрал да говори първо на мен. Зачудих се дали си мислят, че вече знае всичко за мен, или, като мен, че това показва, че вече не ме одобрява. Бях си отбелязала, че приписа щедростта на лейди Копривка вместо на баща ми и че говори, че е дошъл да учи децата на имението. Никакво споменаване, че аз споделям учителя си с тях. Не. Беше ме събрал наедно с всичките други ученици. Както го бях направила и аз, осъзнах изведнъж, когато се бях настанила на пода с другите. Грешка. Как можех да я поправя? Исках ли да я поправя?

Някои от децата веднага се наместиха в по-удобни пози, понеже препитването явно щеше да отнеме доста време. Тафи седеше намръщен. Извади ножа си и започна да си чисти ноктите. Децата на градинаря се озъртаха учудено. Настойчивост седеше напрегнато като куче.

Писар Лант повика първо Елм. Сгънах ръце в скута си, забих очи в пода и заподслушвах с всичка сила. Тя можеше да брои, разбира се, и да прави прости сметки, стига да не отиваха много над пръстите на ръцете ѝ. Не знаеше буквите, нито можеше да чете или пише, освен името си. Можеше да назове всички херцогства в Бък и знаеше, че Халкида е опасна за нас. Останалото от географията ѝ беше мътно. Аз знаех повече от това, но не чак толкова много, че да се чувствам сигурна в себе си.

Лея имаше приблизително същото ниво на ученост като Елм, освен че можеше да разчете имената на някои подправки, понеже я караха да носи бурканчетата от лавиците. Момичето с гъските се казваше Бръшлян. Не четеше и не пишеше, но двамата с брат ѝ си играеха на аритметика, за да мине времето. Брат ѝ се казваше Смърч и беше достатъчно висок, за да отговаря на името си. Той също не знаеше буквите, но явно беше възбуден от възможността да ги научи. Беше бърз с числата като сестра си, докато нашият писар му поставяше задачи като „Дванайсет гъски плували във водата и още седемнайсет кацнали, докато пет отлетели. После двайсет и две гъсенца излезли от тръстиките. Бича жаба изяла едно. Колко гъски и гъсенца останали?“ Смърч отговори бързо, но добави, малко поизчервен, че не всички числа трябва да са за гъски. Фицбдителен го похвали за бързия му ум и жаждата му да учи и повика Настойчивост.

Настойчивост стана и отговори почтително, че не знае буквите и четмото. Можеше да смята „достатъчно добре, за да си свърша работата“. Подхвърли, че баща му е пожелал да учи повече, и добави, че уважава волята на баща си, понеже той знае какво ще е най-добре за него.

— Както и аз — каза писарят.

Даде на конярчето няколко прости аритметични задачи и видях как пръстите на Настойчивост се размърдаха, докато пресмяташе отговора. Страните и ушите му бяха по-зачервени, отколкото на леден вятър, и веднъж, когато се запъна, се озърна към мен. Престорих се, че не виждам.