Робин Хоб - Убиецът на Шута

Нарочно ли ми осигуряваше такава благоприятна възможност?

— Тогава, в онези дни, хората са учели неща от песни, така ли? Или поеми?

— Разбира се. Най-добрите менестрели все още рецитират най-дългите генеалогии по памет. Те, разбира се, са записани и на хартия, след като хартията е станала по-изобилна. Но менестрелите ги учат от устата на своите учители, не от хартия.

Ридъл слушаше също толкова съсредоточено като мен, а когато баща ми замълча, бързо се включи.

— Като онази песен, с която Хеп ни зарадва последния път, когато го видях, онази за Елд Среброкожия, приятеля на дракона?

Стиховете дойдоха в ума ми и излязоха от устата ми, преди да съм помислила:

— Край нямат неговите скъпоценности. Говорещ камък, бляскав барабан, целунат е от пекси сякаш.

— Какво е „целунат от пекси“? — попита Ридъл, а в същото време татко ми каза:

— Хеп ще е горд като разбере, че си запомнила песента му толкова добре! — После се обърна към Ридъл. — Целунат от пекси значи късметлия, във Фароу. Но не знам дали Среброкож е песен на самия Хеп, или е много по-стара.

Шън ги прекъсна рязко.

— Познавате Хеп Веселото сърце? Слушали сте го да пее? — Изглеждаше възмутена. Не, по-точно разгневена от ревност.

Татко ми се усмихна.

— Разбира се. Беше сирак и аз го осинових. И никога не съм бил толкова щастлив, колкото когато чух, че е приел това име. Весело сърце. — Обърна се отново към Ридъл. — Но доста се отдалечихме от въпроса на Пчеличка. Ридъл, кой според теб пръв е построил укреплението на онази скала?

Скоро тримата разсъждавахме над това, като Ридъл добави коментари за неща, които беше видял в по-долните нива на замък Бъкип. Видял нещо, което можело да са руни, много ерозирали, на стената на една от тъмниците. Баща ми говори за Свидетелските камъни и традицията на Бък там да се провеждат двубои, както и да се правят сватби. След като вече знаехме, че Свидетелските камъни са всъщност портали, които високо обучен в Умението може да използва, беше интригуващо да се разсъждава защо са били наречени Свидетелските камъни.

Чак когато вечерята отиваше към края си осъзнах, че баща ми беше повел разговора толкова внимателно, все едно беше контращурм на укрепление. Докато говорех с Ридъл и с него, напълно бях забравила за наранените си чувства. Усетих, че разговорът на Фицбдителен с Шън е секнал и той ни слуша внимателно. Шън ронеше на трохи парчето хляб в ръцете си и устата ѝ беше нацупена недоволно. Усетих всички тези неща едва когато баща ми се размърда на стола си и подхвърли небрежно:

— Е, писар Лант, какво мислите за теорията на Ридъл? Били ли сте някога в по-долните нива на замък Бъкип?

Фицбдителен трепна, сякаш бе смутен от това, че са го хванали да подслушва. Но бързо се съвзе и призна, че когато бил още юноша, слязъл в недрата на цитаделата с няколко от приятелите си. Било като предизвикателство, но когато стигнали много близо до килиите, един страж ги върнал със строго предупреждение и той никога повече не посмял да слезе там.

— Беше ужасно място. Студено, тъмно и влажно. Стражът ни заплаши, че ще ни натика в килия и ще ни държи докато някой не дойде да ни потърси. Всички избягахме. О, несъмнено има хора, които заслужават такъв затвор, но никога повече не поисках да го погледна.

— Несъмнено — каза баща ми ведро, но Бащата Вълк погледна от очите му за миг и в погледа му имаше искри черен гняв. Зяпнах го. Бащата Вълк живееше в другия ми баща? Това беше разкритие за мен и почти не проговорих, докато размислях през остатъка от вечерта.

Когато яденето приключи, баща ми ми предложи ръката си. Успях да не издам изненадата си, щом я поех и той ме поведе към дневната, където мъжете получиха бренди, а за Шън имаше червено вино. За моя изненада на подноса имаше чаша сайдер с подправки за мен. Баща ми подхвана разговора ни за Праотците и писар Лант се включи. Бях изненадана колко е ведър; бях очаквала, че ще е сърдит или саркастичен, защото баща ми беше казал, че предишният му укор към него е бил доста рязък. Все пак писарят като че ли беше приел поправката и два пъти дори заговори пряко на мен по начин, който не изглеждаше снизходителен или подигравателен. Много, много бавно, реших, че е приел, че е сгрешил в преценката и в отношението си към мен, и че вече иска да го поправи.

Забелязах, че гледа баща ми едва ли не с тревога, сякаш одобрението му е изключително важно. „Бои се от него“, помислих си. А след това си помислих колко глупава бях да не проумея, че писар Лант е много уязвим не само защото беше видял на какво е способен баща ми още като момче, но също така защото разчиташе на неговото гостоприемство, за да остане скрит и невредим. Ако баща ми го изгонеше, къде можеше да отиде? Колко време щеше да мине, докато го намерят и убият? Чувствата ми станаха много смесени. Зеленоокият яд на Шън затова, че Фицбдителен обръща повече внимание на баща ми и на разговора, отколкото на нея, беше много удовлетворителен. В същото време се чувствах неловко, че грубостта му към мен в края на краищата бе довела до това да се държи пред баща ми раболепно като кутре. Смълчах се и повече гледах и слушах, отколкото говорех, а накрая помолих за извинение, като казах, че съм уморена.