Робин Хоб - Убиецът на Шута

Изобщо не съм чувал това име, но ще е съвсем лесно да намеря някой, който го е чувал и който ще знае какво е станало с нея. А третата?

Беше като катерица, събираща орехи, толкова нетърпелив за следващото, че тъпчеше фактите в ума си, без да се опита да ги осмисли, просто искаше да изтръгне всяко късче информация от мен. Знаеше, че скоро ще хване общата нишка. Добре, толкова по-сладко щеше да е за него, ако се наложеше да поработи за това. Поколебах се за третата жена. Всяко дете, което можеше да е родила на Шута, щеше вече да е възрастен мъж. Но трябваше да обмисля всяка възможност.

Джофрон. Живееше в Планинското кралство и помогна в лечението ми, когато бях тежко ранен. Тя е резбарка, прави чудесни шкафове и играчки. Знам, че има син, защото се запознах с внук ѝ, но трябва да знам кой е синът ѝ и кога се е родил. Бих искал да имам физическото му описание.

Спомням си Джофрон. Сенч не скри, че е изненадан от въпроса ми. Е, това беше преди години и доста далече оттук, но не е невъзможно да поразпитам. Имам хора в Джаампе.

Сигурен съм, че имаш. Имаш хора навсякъде, включително тук във Върбов лес. Колкото го обвиних, толкова го и похвалих.

Може и така да е. И знаеш добре колко полезна може да е една хубаво разпростряна мрежа от бързи очи и остри уши. Тъй. Джофрон, Гарета и Ловкинята. И търсиш дете. Момче или момиче?

Момче. Но такова, което като нищо би могло вече отдавна да е минало детството. В случая с Джофрон синът ѝ е поне на трийсет и шест. Мисля. Можех ли да съм сигурен, че Шутът не я беше навестявал оттогава? Можех ли да съм сигурен в каквото и да било? Каквото и да е дете, на каквато и да е възраст, което някоя от тях да е родила. Ако можеш да ми намериш тази информация, ще я сортирам сам и ще съм ти задължен.

Определено ще си , гарантира ми той и прекъсна връзката, преди да съм успял да кажа или да попитам още нещо.

Задържах се в потока на Умението, като си позволих да усетя съблазънта му. Младежи, които се обучават в Умението, биват предупреждавани строго за опасността от пристрастяване. Усещането е трудно за описание. Чувствах се напълно в Умението. Не самотен. Дори в разгара на най-дълбоката възможна любов човек се чувства отделен от партньора си, отделен от кожа дори когато сме съединени в акта, който прави от две души една. Само в Умението съм изпитвал онова усещане за единение с целия свят. Откакто Моли беше умряла, бях по-самотен от всякога. Тъй че се изкусих, като оставих онази пълнота да ме залее, смятах просто да се отпусна и да стана едно с по-голямото цяло. Не част, съчетана с други части; не. В Умението всички граници се разтварят, всяко усещане за себе си като за индивид заглъхва.

На повърхността на Умението човек може да се понесе и да чуе нишки от живота на други. Много хора притежават скромна дарба за Умение, недостатъчно, за да я прилагат активно, но достатъчно, за да се пресегнат неволно към света. Чух майка да мисли за сина си, заминал по море и неизпратил вест от половин година. Надяваше се, че е добре, и сърцето ѝ се пресегна към него да го потърси, без да го осъзнае. Младеж, комуто предстоеше венчавка, но мислеше за едно момиче, което бе познавал, когато бе едва възмъжал. Беше мислил, че може би тя ще е любовта на живота му, но се бяха разделили и сега имаше друга любима, която ценеше. На другия ден щяха да се венчаят. Но се чудеше за онова друго момиче, преди толкова много време, и докато размишляваше за радостта, която ще му донесе утрешният ден, мислите му се пресягаха към онази друга изгубена любов. Носех се в потока, посветен в копнежа на десетки, пресягащи се след изгубена любов. Имаше много, които отпращаха търсеща мисъл. Някои бленуваха за обич и цялост, но имаше такива, които мечтаеха за мъст и желаеха зло на други, докато самите те живееха в престъпление и грях.

Не. Не исках нищо от това. Потънах по-дълбоко в по-силното течение, където всички такива пресягания се сливаха в едно необятно цяло. Понякога мислех, че това е родното място на сънищата и интуицията. В други моменти го мислех за хранилище на всички хора, които са си отишли преди нас и може би дори на онези, които ще дойдат след нас. Място, където скърбите и радостите са равни, където живот и смърт са просто шевовете на всяка страна на едно покривало. Беше вълшебното питие на забравата.

Понесох се там, без да се оставя да бъда напълно разнищен. Не можех да си позволя да се предам, но можех да си мисля, че се предавам и колко чудесно ще е усещането. Нямаше да има никаква загуба, никакви задачи, никаква самота, никаква болка. Онези, които оставех след себе си, щяха да платят това бреме, но аз щях да съм отвъд тях и отвъд чувството на разкаяние или съжаление за тях. Помислих за Моли, почувствах болката, а после се укорих — и оставих нишка от нея да се разтвори в Умението. Болката се изцеди от мен като гной от рана, изтеглена от лекарство. Натискът намаля и…