Робин Хоб - Убиецът на Шута

Или пък бяха преследвачите на пратеничката? Спомних си какво ми беше казала за тях и реших, че не са. Или щяха да са толкова зли, че да я гонят до вратата ми, или просто бе трябвало да се уверят, че е мъртва. Не можех да си представя, че са стояли на разстояние, гледали са мястото, където е могла да намери убежище, и след това са продължили по пътя си. Не. Съвпадение. Нищо повече. Подозирах, че може би все още се опитват да я намерят. Ако бяха някъде наоколо, Ридъл щеше да чуе за тях. Биваше го в такова слухтене.

Но реших все пак да съм нащрек, в случай че все още я търсят. И си обещах да се заема с издирването на „неочаквания син“ при първа възможност. Засега щях да подсигуря своя дом и своя неочакван повереник, преди да се заема с други задачи. По-добре всичко да е наред у дома, преди да се наложи да напусна. Плашеше ме едно пътуване до Планините през зимата, но вероятно щеше да ми се наложи да го направя. Едва ли Джофрон щеше да се отзове на каквото и да е послание от мен. Ако следата водеше натам, трябваше да отида там лично.

Нощем, преди да заспя, мисълта за странната мисия се връщаше в ума ми. Как можех да оставя Пчеличка у дома и да предприема такова издирване? Не можех. Можех ли да я взема с мен? В такава опасност? Не можех. Да я пратя на Копривка? Щеше ли наставникът да е и нещо като телохранител за нея, както беше казал Сенч? Как можеше този Лант да е годен за това? Побоят, който бе понесъл, беше лоша препоръка за способността му да защити себе си, да не говорим за детето ми.

Шън като телохранителка за Пчеличка беше направо нелепица. Тя изпитваше неприязън към дъщеря ми и се плашеше от шумове през нощта. Не беше защитник, който да избера за Пчеличка. Трябваше да намеря човек, на когото да мога да разчитам. Дотогава не можех да тръгна по задачата на Шута. И все пак не можех да я пренебрегна. Тревогата в мен се бореше с гнева: страхувах се, че старият ми приятел е в гибелна опасност, можеше всъщност вече да е мъртъв. И бях гневен затова, че ми беше изпратил такова загадъчно послание. Знаех, че предусещанията му за бъдещето вече са смътни, но със сигурност можеше да ми каже нещо за собственото си положение! Може би ако пратеничката му беше живяла по-дълго, щеше да е по-ясна. Някои нощи се укорявах, че бях действал твърде прибързано, като ѝ дадох милостива смърт. Е, безполезно беше да мисля сега за това. Опитвах се да намеря по-удобна поза в леглото, затварях очи и се укорявах и за това, което бях и не бях направил за дъщерите си. Най вече се упреквах, отново и отново, че бях позволил на Сенч да ме натовари с проблемите си. Но как можех да му откажа?

Изправих се пред необходимостта да започна поне със своята задача. Ще призная, че беше малко долно от моя страна, че изчаках до полунощ, а и отгоре, преди да потърся Сенч с Умението. Той обаче мигновено се отвори за мен и дори изрази задоволство от връзката. Това ме накара да осъзная, че не аз съм този, който често се пресяга. С това възможността да пазя тайните си ставаше по-трудна.

Искам да те помоля за една странна услуга. А още по-странното е, че трябва да откажа, засега, да ти кажа защо.

О, доста дразнещо е като начало. Помоли направо тогава. Но не ме кори, ако успея да отгатна намерението ти преди да си го споделил с мен.

Можех да усетя как седи отпуснат в стола в бърлогата си, изпружил крака към огъня. Като че ли се наслаждаваше на възможността да ме надхитри и да разгадае целта ми. Така. Нека да бъде игра за него. Щеше да зарови като язовец за тайната ми и може би междувременно щеше да разкрие други.

Очаквам да опиташ. Но засега, моля те, не настоявай да я кажа. Ето какво трябва да науча. Търся един син, роден от една от три възможни жени. Бебето вероятно е било незаконно. Много жени се омъжваха набързо, за да прикрият истинския баща на детето.

Три жени? Е, и кои са те?

Едната вероятно познаваш, втората е възможно да познаваш, а за третата едва ли си чувал.

О, става все по-добро. Добре, не обещавам, но казвай направо.

Сигурно си спомняш Ловкинята Лоръл, която ни помогна в затруднението на Предан с Пъстрите. След това беше много услужлива в справянето ни със Старата кръв.

Последва кратко мълчание. Блокирал ли ме беше от нещо? След това отговори въодушевено: Разбира се, че помня Лоръл!

Знаеш ли дали е омъжена? Да е имала деца?

Отново малка празнота, сякаш се колебаеше. Със сигурност мога да го науча. Следващата?

Гарета. Беше градинарка, когато отраствах в Бъкип. И още работеше в градините, когато живеех в Бъкип като човек на лорд Златен.