Робин Хоб - Убиецът на Шута

Ревъл се начумери, после попита:

— Тоест трябва да се оправи и училищната стая, така ли, сър? И съседните за писаря?

Училищна стая. Изведнъж си спомних, че Върбов лес има такава. Ранното ми образование беше преминало до една от по-малките камини в Голямата зала на Бъкип. А момчетата на Моли бях заварил с добра основа в четенето и смятането. Учили се бяха и от градинаря, овощаря, овчаря… Никога не бях настоявал да усвоят друг език, а знанието им по история и география на Шестте херцогства им беше предадено по време на дълги разговори вечер или от песни на менестрели по празниците. Бях ли немарлив в образованието на синовете на Бърич? Нито Моли, нито някое от момчетата бяха молили някога да осигуря повече от това. Жегна ме угризение.

— Сър? — Въпросът на Ревъл ме върна в настоящето. Зяпнах го, зачуден какво бяхме обсъждали.

Той повтори:

— Класната стая, холдър Беджърлок. Тя е дело на лейди Търпение. Преди много години, когато все още се надявала да има свои бебета, които да отраснат тук. Има класна стая. Стая специално за учене на деца. — Каза го така, сякаш такова понятие може да не ми е ясно.

Разбира се.

— Разбира се, Ревъл. Освежете класната стая и стаите за писаря и ми направи списък на други по-сериозни ремонти, които може да се наложат. А, да. И списък на децата, които биха желали да се научат на четмо и писмо.

В очите на Ревъл се таеше решимостта на мъченик.

— Има ли още нещо, сър?

Предадох се.

— Това е всичко, за което мога да се сетя засега. Ако ти хрумне още нещо, поднеси го на вниманието ми.

— Разбира се, сър — съгласи се той и почти успях да чуя мисълта му: „Това трябваше да се направи много отдавна.“

Вечерта, когато работниците си заминаха и Пчеличка отново спеше в стаята за шиене на Моли, потърсих с Умението по-голямата си дъщеря. Готвех се да си лягам , отзова се Копривка на питащото ми докосване.

Не съобразих, че е късно , извиних се. Исках да те уведомя за последните си обновления във Върбов лес. Смятам, че са нужни, както и Ревъл, но се боя, че ще изядат резервите, които бях заделил от прихода.

Усетих въздишката ѝ. Ох, престани с формалностите. Ти не си управителят, който ми докладва. И двамата знаем, че по всякакво право Върбов лес би трябвало да е твой. Настояването ти, че имението е мое и че трябва да оправдаваш всяко свое действие, ми дотяга.

Но то е твое наследство…

И наранява чувствата ми. Наистина ли смяташ, че бих възразила на това, което може да направиш там, за да е добре за Пчеличка? Или за теб? Знам, че не мислиш, че съм егоистична. Така че престани, моля те. Прави каквото трябва да се прави, та имението да се поддържа в добро състояние, и харчи приходите от земите както трябва да се харчат. Или както би искал да се харчат. Пауза. Знаеш ли, че Фицбдителен скоро ще тръгне към вас?

Уведомиха ме, да. Опитах се да скрия от нея резервите си по тази договорка.

Ами, не смятам, че вече може да пътува. Настоях Сенч да го подържи на скрито известно време. Като пристигне, трябва да имаш лечител, който да се погрижи за него. Инатлив младок е, ще настоява, че е съвсем добре. Така че бъди настойчив. Пребиха го лошо, много лошо. Смятам, че Сенч най-сетне ще го отпрати с надеждата да го опази. Трябваше да го прати при теб преди години. Казвала съм му го многократно. Трябваше да постави интересите на момчето над склонността си да го задържи близо до себе си.

Ще се постарая да се погрижат добре за него. Мислех да го сложа в Зеления апартамент, но после Ревъл ми каза, че Търпение е направила класна стая в Източното крило и до нея има стаи за живеене на учителя.

Нима? О, да, спомням си я. Много са занемарени, нали? Но би трябвало да устроят Лант добре. Той обича уединението. И като че ли още повече стана такъв след побоя.

„Физическото насилие обикновено го причинява на човек“, помислих си. Не беше нещо, което да споделя с Копривка. Но добре си спомнях какво ми бяха причинили изтезанията на Славен и колко затворен в себе си беше Шутът след жестоките домогвания на Бледата жена. Живеем в телата си. Едно покушение над тази външна крепост на ума оставя белези, които може да не си личат, но никога не се изцеряват. Щях да му дам уединение. А ако решеше да говори, думите му щяха да останат съхранени при мен.

Още ли си буден? Копривка беше ядосана, че може да наруша отдиха ѝ, а след това да задремя.

Да. Просто размислях как ще устроя Фицбдителен.