Робин Хоб - Убиецът на Шута

На връщане към къщата минах покрай кошарите за овце. На една покрита с лишеи скала в средата на окосеното пасище мършаво черно коте стоеше изгърбено и гледаше в по-гъстата трева. Имаше две бели лапички, доколкото можех да видя, и беше с извита опашка. Беше излязло на лов. Спрях и го загледах мълчаливо. Видях как мускулите му се напрегнаха, а след това, като стрела, пусната от лък, то се хвърли върху нещо в тревата. Удари го силно с двете си предни лапи и после заби напред с глава, за да убие жертвата си с бърза захапка. След това ме погледна и изведнъж разбрах, че е усещало вниманието ми през цялото време. Тъмносива мишка висеше отпусната в челюстите му.

— Знам къде има много мишки, затлъстели от сирене и наденици — казах му.

То ме погледна мълчаливо, сякаш обмисляше думите ми, а след това се обърна и побягна с плячката си. Наистина беше пораснало бързо.

С котките е така. Научи ли се котарак да ловува, може сам да вземе каквото му трябва. Тогава животът си е негов.

Мисълта дойде в ума ми толкова ясно, че почти повярвах, че е моя.

— Трябва ми ловец като теб! — извиках след него. То не спря.

Погледах след него и си помислих, че моите нужди не означават много за никого, освен за мен самата. Каквото ми беше нужно, трябваше да си го придобия сама.

Намерих Ревъл вече залисан с работниците. Беше пред вратата на стаите, които щяха да са на Шън, и ги ругаеше зарад калта, която бяха домъкнали. Изчаках да приключи с тях и му споменах, че лейди Шън може би ще иска друг цвят на помещението. Би ли могло Жълтият апартамент да се боядиса така, че да я устройва?

Той ме изгледа все едно съм малоумен.

— Но тогава дъгата ще се обърка.

— Моля?

— По указ на лейди Търпение, преди години, седемте апартамента са боядисани така, че да отразяват реда на цветовете в дъгата. Затова започва с червено, после оранжево. След жълтото идва зелено, после синьо и…

— И мораво. Моравия апартамент в добро състояние ли е?

Бръчката между веждите му стана по-дълбока.

— В добро състояние, доколкото мога да го поддържам, предвид бюджета, който сте ми отпуснали.

Изгледа ме, като се мъчеше да прикрие неодобрението си за това колко малко грижи съм полагал за имението през годините.

Взех бързо решение.

— Повикайте лейди Шън. Нека тя да си избере стаите с цвета, който най я устройва. И подгответе и Зеления апартамент. Не. Чакай. Ти си прав, Ревъл. Донеси ми списък с каквото трябва да се направи за всеки от апартаментите в главната къща, за да бъдат одобрени от теб. Хайде да започнем, както трябваше да е отпреди години, да правим нещата правилно, едно след друго. А, ще имаме и друг гост, който ще остане при нас, пристига след десетина дни или по-малко. Фицбдителен ще е наставник на лейди Пчеличка. И може би на някои други деца в имението.

Това последното ми хрумна мигновено. Крал Умен винаги беше настоявал на всяко дете в Бъкип да му се предлага поне възможност да се научи да чете и смята. Не всички родители се възползваха от това предимство и много деца измолваха да ги изключат от това, но на всеки младок в замъка Бъкип се предлагаше шанс да се учи. Време беше и аз да се доближа до този завет.