Робин Хоб - Убиецът на Шута

Тръгнах по коридора към Ридъл, който стоеше в нощницата си, скръстил ръце пред гърдите си. Никога не го бях виждал толкова упорит. Една разрошена кухненска слугиня, от селските момичета, които бяхме наели наскоро, стоеше наблизо в нощния си халат и с шал, изглеждаше и сънена, и притеснена. Наблизо беше и Майлд, с изписано на лицето ѝ неодобрение от цялата тази нощна врява. А Шън се оплакваше шумно. Благодарих наум, че Ревъл не се беше събудил. Утре щеше да вдигне достатъчно врява.

Шън опря ръце на кръста си, изгледа Ридъл с гняв и тръсна тъмната си къдрава коса. Нощницата ѝ беше изпъната пред изпъкналата ѝ гръд.

— Не. Не искам да спи до мен. А и какво би могла да направи, ако призракът се върне? Ридъл, ти уж трябваше да ме защитаваш. Искам да спиш в стаята ми!

— Лейди Шън, това няма да е уместно — отвърна Ридъл твърдо. Имах чувството, че се повтаря. — Искахте компания за нощта. Ето ви Панси, готова да служи. И ви уверявам и двете, че ще съм точно тук, проснат пред прага в случай, че ви потрябва някаква помощ.

— Призрак ли? — намеси се Панси, напълно разсънена. Насочи стъписания си и умолителен поглед към Ридъл. — Сър, моля ви, лейди е права! Ще съм безполезна, ако в стаята влезе призрак. Сигурна съм, че ще припадна тутакси!

— Проверих стаята на лейди Шън. Уверявам ви, вътре няма никакъв натрапник и нищо, от което да се боите — заявих аз твърдо.

— Разбира се, че няма, сега ! — възрази Шън. — Беше малкият призрак на Роно, плачеше и ме обвиняваше! Призраци не може да се намерят, когато ги търсиш. Идват и си отиват когато благоволят!

— Роно! — Майлд се изсмя и каза: — О, моля за извинение, лейди Шън, но никакъв призрак Роно няма в онази стая. Единственият призрак, който обикаля из тези стаи, е старият лорд Пайк. Така са го нарекли родителите му, но всички слугини в имението го наричаха лорд Пийк 9 9 От peek (англ.) — надничам. — Б.пр. , защото страшно обичаше да дебне всяка жена по риза или долни гащи! Собствената ми майка ми каза, че често се криел в…

— Никакви приказки повече тази нощ! — отрязах твърдо. Вече знаех от изражението на Панси, че още утре ще даде предизвестието си за напускане. Прикритата веселост в очите на Ридъл не можа да вдигне настроението ми. Исках само да легна и да спя. Вложих властност в гласа си.

— Майлд, ако обичаш, помогни на Ридъл да си направи постеля пред вратата на лейди Шън. Лейди Шън, ако желаете компания за тази стая, предлагаме ви Панси. Никой друг. Панси, ще ти се заплати допълнително за тази служба през нощта. И това е всичко. Аз отивам да си лягам, веднага. Достатъчно врява имаше след един много тежък ден.

— Ако призракът на Роно ме удуши през нощта, дано да имате добро обяснение за лорд Сенч как сте се провалили в дълга си да ме защитите!

Хвърли ядните си думи в гърба ми. Продължих да се отдалечавам. Знаех, че оставям бремето да се оправи с това на раменете на Ридъл. Знаех, че може да се справи. А и поне беше спал малко и не беше убил някого, нито беше изгарял труп тази нощ.

Отворих вратата на стаята на Пчеличка. Празно. Значи беше имала благоразумието да се преоблече и да отиде в моята стая. Продължих по коридора. Отворих вратата на стаята си и застинах. Усещах, че я няма вътре. Стаята не ми даваше Осезанието за присъствието ѝ, само студ и празнота. Огънят беше почти догорял.

Вдигнах високо свещта и се огледах да разбера дали е идвала тук. Доколкото можех да определя, нищо не се беше променило, откакто за последен път бях напуснал стаята. По навик отидох до камината и добавих дърва в огъня.

— Пчеличке? — извиках тихо. — Криеш ли се?

Дръпнах купчината одеяла от леглото, за да се уверя, че не се е пъхнала под тях и не е заспала. Омачканите вмирисани на мъжка пот чаршафи ме увериха, че няма да е особено привлекателно място за криене за нея. Не. Не беше идвала тук.

Тръгнах отново към стаята ѝ. Всичко в коридора беше тихо. Ридъл отвори очи и надигна глава, щом минах.

— Просто проверявам за Пчеличка — казах му.

Ужасно неприятно ми беше да му призная, че съм загубил собствената си дъщеря. Потръпнах дори само при мисълта какво ще донесе на Копривка за хаоса в къщата ми. Призраци, задимени комини и полуобучен персонал — всичко това не беше нищо в сравнение с това да не знам къде е малката ѝ сестра.

Влязох отново в стаята ѝ.

— Пчеличке? — извиках тихо. Явно я нямаше на оголеното легло. Изпитах страх. Беше ли се пъхнала под завивките в слугинската стая? Изругах се наум, че не ги бях взел да изгоря и тях. — Пчеличке? — извиках по-високо и две бързи крачки ме отведоха до вратата на малката стая.