Робин Хоб - Убиецът на Шута

— Било е само лош сън, Шън. Преживяла си много и си носила много страх в сърцето си през последните две седмици. Сега си тук, в една непозната къща и се чудиш каква форма ще придобие тепърва животът ти. Нормално е да се очаква да имаш лош сън.

Тя го пусна и го изгледа ядосано. Гласът ѝ беше изпълнен с възмущение.

— Не беше сън. Не бях в състояние да заспя. Лежах в леглото и мислех, и после започнах да чувам плача. Роно е. Малкият клетник винаги плачеше, винаги хленчеше и просеше. Всяко сладко или вкусно нещо, което сготвеха за мен, непрекъснато си просеше или просто си открадваше от него. И точно това го уби! — Беше по-скоро ядосана, отколкото уплашена. — Той го открадна от мен и го изяде, и умря. Как може да е моя вината?

— Не е твоя — отвърна Ридъл мигновено. — Разбира се, че не е. Вината пада върху онзи, който се е опитвал да те отрови.

Хлиповете ѝ изведнъж се промениха и се зачудих как разбрах, че от ужасена стана спокойна. Тя пак зарови лице в рамото му и се вкопчи в него, притисна тялото си в неговото. Той ме погледна неловко над рамото ѝ. Постарах се да не се намръщя. Не бях сигурен какво са с Копривка един за друг, но дори в тази ситуация не ми харесваше да виждам, че прегръща друга жена.

— Ще проверя стаята ѝ. Просто да съм сигурен, че всичко е наред — казах.

Шън вдигна лицето си. Сълзи и сополи бяха заличили всякаква красота от него.

— Не сънувах, защото не спях! И не съм си въобразила! Чух плача му!

— Ще видя.

Когато минах покрай Ридъл, той ми подаде ножа си. Кривна вежда в знак, че няма как. Винаги е по-добре да си въоръжен. После каза:

— Ще я настаня в стаята си за нощта.

— Не може да ме оставите сама! — проплака тя.

— Ще спя пред прага ти тогава. Ако нещо те притесни, ще съм само на няколко стъпки от теб.

Вече бях тръгнал по коридора и не чух задавеното ѝ възражение. Спрях пред вратата на стаята ѝ и се напрегнах. Можеше да е всичко или нищо. Дръпнах вратата и надникнах вътре. Разгърнах Осезанието си и се пресегнах със сетивата си, за да проуча стаята. Нищо. Не усетих нито човешко същество, нито животно. Не беше абсолютно уверение, че Шън си е въобразила натрапник, но успокои мен.

Медена светлина от догарящия огън в камината загръщаше стаята. Постелята и завивките се бяха изсипали от леглото на дълга диря след Шън до вратата. Влязох, застъпвах безшумно и се вслушах. Какво беше чула тя? Подозирах, че в оплакването ѝ трябва да има поне някакво зрънце истина. Вятърът ли беше свирил през комина или покрай прозореца ѝ? Но всичко беше тихо, чувах само приглушеното пращене на огъня.

Запалих свещ и претърсих стаята, като надникнах зад пердетата и под леглото, дори в празните все още скринове за дрехи. Бяха наскоро почистени и с нови торбички с билки вътре. Ухаеха на кедър и лавандула и чакаха да бъдат използвани. Шън не беше разопаковала багажа си, а по-скоро го бе изсипала на лавина в стаята. Дрехи имаше разхвърляни навсякъде, изсипани от пътните ѝ сандъци, проснати на леглото откъм краката и по капаците на скриновете. Намръщих се на тази неподреденост. Е, утре слугинята ѝ щеше да е тук и да внесе ред. Все пак ми стана неприятно, че момиче на нейната възраст дори не знае как да си разопакова багажа. Накитите ѝ бяха разпилени на малката нощна масичка до една торбичка с розови и жълти сладки.

Сенч явно беше отворил щедро кесията си за нея и тя се беше възползвала изцяло. Що за обучение беше дал на момичето? Тя явно имаше високо мнение за себе си, но не намирах и следа от дисциплина или ред в поведението ѝ. Как я беше гледал и сметнал за кандидат-шпионин, още повече убиец? Зачудих се къде я е намерил и защо е толкова важна за него. Беше скрил добре произхода ѝ, но вече бях решен да го узная. Щях да надуша тайните му. В свободното си време. Когато не търсех необяснимия наследник на Шута. Или не обвинявах слугите за паразитите в постелята. Или не поправях щетите, които бях нанесъл на дъщеря си. Не се бях оправял със стария си живот много добре. Не можех да си представя как ще се оправя с Шън в добавка.

Довърших претърсването си грижливо, като проверих дали прозорците и кепенците са плътно затворени и дали прилежащата стая на слугинята е чиста откъм всякакви натрапници. Нямаше нищо. Реших да оставя настрана притесненията си за Шън за тази нощ. Тази нощ щях да се заема с непосредствените си грижи. Утре щеше да има достатъчно време да мисля за приспособяването на Шън към по-простите ни порядки. Утре… Вече беше много след полунощ. Днес.