Робин Хоб - Убиецът на Шута

И ето че сега превръщах малката си дъщеря в част от него и я обвързвах с мълчание. Правилно ли бях постъпил, като попречих на Сенч и Кетрикен да я въвлекат в живота на Пророк с цялата съпътстваща го история? Те несъмнено нямаше да я изложат на нищо такова. Толкова горд бях с това колко много време бе минало, откакто бях убил някого. О, браво, Фиц. Не им позволявай да натоварят с бремето да си Пророк тези тънки раменца. Направи я чирак на убиец вместо това.

В имение като Върбов лес винаги има някъде купчина храсти и клони, чакащи да бъдат изгорени. Нашата беше в другия край на кошарите за агнета в едно пасище. Понесох вързопа с пратеничката и поех през високата заснежена трева и зимната нощ. Пчеличка крачеше мълчаливо зад мен. Беше неприятно вървене в тъмното и мокрото. Следваше ме по пътеката, която проправях. Стигнахме до заснежена могилка от сухи тънки клонки, трънливи храсти, отрязани и нахвърляни тук, и нападали клони от дърветата покрай пасището, които бяха твърде хилави, за да си струва да се режат за огрев. Беше достатъчна купчина за целта ми.

Оставих товара си и загърнатото тяло се наклони на една страна върху купчината. Издърпах от клоните върху нея и направих купчината по-стегната. Пчеличка гледаше. Помислих, че може би трябва да я накарам да се върне, да ѝ кажа да отиде в стаята ми и да спи. Знаех, че няма да ме послуша, и подозирах, че да гледа какво правя всъщност ще е по-малко ужасно, отколкото да си го представя. Заедно отидохме да донесем масло и въглища. Тя ме гледаше, докато пръсках маслото по клоните и излях щедро върху увитото тяло. След това го запалихме. Боровите клони и трънаците бяха смолисти: прихванаха огъня бързо и изсушиха по-дебелите клони. Боях се, че ще изгорят преди тялото да е изтляло, но просмуканата с масло пухена постеля прихвана и загоря добре, с остра воня. Донесох още клони, за да ги хвърля в огъня, и Пчеличка помогна. Винаги беше едно малко бледо същество и мразовитата тъмна нощ я направи бяла като тебешир, а червената светлина на огъня, затанцувала по лицето ѝ и по щръкналата ѝ коса, я превърна в някакъв странен малък дух на смъртта от стара приказка.

Кладата се разпали добре, пламъците стигаха по-високо от главата ми. Светлината им изтласка нощта. Скоро лицето ми се затопли неприятно, а гърбът ми все още беше студен. Стегнах се срещу горещината, за да избутам навътре краищата на клоните и да добавя още. Огънят заговори с пращене и съскане, щом хвърлих отгоре един заскрежен клон. Пламъците изяждаха тайната ни.

Пчеличка стоеше до мен, но без да ме докосва, и гледахме как пратеничката изгаря. Много време отнема, докато изгори едно тяло. Повечето го прекарахме в мълчание. Пчеличка почти нищо не каза, освен:

— Какво ще кажем на другите?

Подредих мислите си.

— На Шън не казваме нищо. Тя вярва, че момичето е напуснало. Караме Ридъл да повярва в същото. На домашния персонал ще кажа, че си се оплаквала от сърбене от ухапвания и съм намерил гадини в леглото ти, когато съм те сложил да спиш, и съм решил да го изгоря веднага. — Въздъхнах и признах: — Няма да е честно към тях. Трябва да се престоря, че съм много ядосан. Ще настоя всяка твоя дреха да бъде изпрана и да ти донесат нова постеля и завивки.

Тя кимна, после пак загледа огъня. Събрах още наръч клони и ги хвърлих върху пламъците. Полуизгорелите клони поддадоха под тази нова тежест и рухнаха върху овъглените останки. Пухената постеля изшепна и се разсипа на пепел. Онова там почернели кости ли бяха, или почернели клони? Дори и аз не можех да кажа. Прилоша ми от тежката миризма на изгарящо месо.

— Много си добър в това. Помислил си за всичко.

Не беше комплимент, който исках да получа от малката си дъщеря.

— Някога вършех… специална работа. За краля. Научих се да мисля за много неща наведнъж.

— И да лъжеш много добре. И да не позволяваш на хората да разбират какво мислиш.

— Това също. Не се гордея с това, Пчеличке. Но тайната, която чухме, не е моя. Тя е на един мой много стар приятел. Чу какво каза пратеничката. Той има син и този син е в опасност.

Можеше ли да долови в гласа ми колко странна ми изглежда тази вест? Шутът имаше син. Никога не съм бил абсолютно сигурен в неговата мъжественост. Но щом е било родено дете, трябваше да е дошло от женска утроба. Това означаваше, че някъде този син има майка. Майка, която, предполага се, Шутът беше обичал. Мислех, че го бях познавал по-добре от който и да е друг. Но това беше нещо, което дори не бях подозирал.