Робин Хоб - Убиецът на Шута

Настани ме от дясната си страна все едно, че бях мама, като ми издърпа стола и след това го бутна навътре, щом се разположих на него. Шън седеше от дясната ми страна, а Ридъл — вляво от него. Косата на Шън беше прибрана високо с игли, а роклята ѝ изглеждаше все едно бе очаквала да срещне кралицата в трапезарията ни. Лицето ѝ беше току-що измито, но студената вода не бе премахнала всичкото розово от очите ѝ. Беше плакала. Ридъл изглеждаше все едно му се иска да заплаче, но вместо това си беше лепнал усмивка.

Щом се настанихме и баща ми звънна с камбанката за храната, Шън заговори.

— Не си намерил никаква друга следа от непознатата?

— Казах ти, Шън, тя си замина. Беше една пострадала пътничка, нищо повече от това. Явно не се е чувствала безопасно, дори тук, и веднага щом е могла да тръгне, го е направила.

Двама мъже, които не познавах, влязоха в стаята, понесли плата. Погледнах татко си. Той ми се усмихна. Сервираха ни супа и хляб, след което се отдръпнаха.

— Кор, Джет, благодаря ви.

Щом татко ми изрече думите, двамата се поклониха и се върнаха в кухнята. Зяпнах го смаяна.

— Наех още персонал, Пчеличке. Време е да правим нещата тук малко по-прилично. Скоро ще ги опознаеш и ще ти е добре с тях. Братовчеди са на мъжа на Тавия и имат много добри препоръки.

Кимнах, но все пак ми беше неприятно от това. Яденето продължи на етапи и баща ми се стараеше да говори с Ридъл и Шън, сякаш разговорът бе нещо, което трябва да сподели равномерно с всеки на масата. Попита Шън дали стаята ѝ я устройва засега. Тя му отвърна сковано, че всичко е наред. Попита Ридъл какво мисли за супата и той отговори, че е също толкова добра, колкото и сервираната в замък Бъкип. По време на цялото ядене двамата с Ридъл говореха само по най-обикновени теми. Смятал ли татко, че утре ще завали сняг? Баща ми се надяваше, че снегът няма да е прекалено дълбок тази година. Шън обичала ли да язди? Имало няколко чудесни маршрута за езда във Върбов лес и според баща ми конят ѝ изглеждал добър. Може би щяло да ѝ хареса да поразгледа имението утре?

Ридъл попита баща ми дали все още държи сивата кобила, която яздеше често. Татко каза, че я държи. Ридъл попита дали може да идат да я видят след вечерята. Мислел да го попита дали може да я заплоди от един черен жребец в Бъкип.

Беше толкова прозрачно оправдание да си поговорят насаме с татко ми, че едва го изтърпях. След вечеря отидохме в една малка стая с удобни столове и хубав огън в камината. Ридъл и баща ми излязоха да отидат до конюшните. Двете с Шън седяхме и се гледахме. Тавия ни донесе чай.

— Лайка и благ дъх, да ви отпусне да спите след дългите пътувания днес — каза тя на Шън с усмивка.

— Благодаря, Тавия — казах аз след настъпилото дълго мълчание, а Шън не ѝ отвърна.

— Много сте мила — каза Тавия, наля ни чай и излезе.

Взех чашката си от чинийката и отидох и седнах на перваза на камината. Шън ме изгледа отвисоко.

— Винаги ли те оставят будна и с възрастните? — Явно не одобряваше.

— Възрастни ли? — попитах и се озърнах. Усмихнах се уж объркано.

— Трябваше вече да си в леглото.

— Защо?

— Така се прави с деца вечер. Лягат си, за да могат възрастните да си поговорят.

Помислих за това и се загледах в огъня. Щеше ли баща ми да започне да ме праща да си лягам вечер, за да могат да остават с Шън и да си говорят? Взех машата и ударих силно с нея горящата цепеница. Вдигна се дъжд от искри. Ударих още веднъж.

— Престани! Така огънят ще задими.

Шибнах още веднъж и върнах машата на мястото ѝ. Не погледнах Шън.

— По-добре, че не носиш поли — каза тя. — Щеше да ги оцапаш там долу. Защо седиш на камината вместо на стол?

Столовете бяха много високи. Краката ми висяха. Погледнах наскоро пометените тухли.

— Тук не е мръсно.

— Защо си облечена като момче?

Погледнах туниката и гамашите си. Имах няколко паяжини на глезена. Щипнах ги и ги махнах.

— Облечена съм удобно. Ти обичаш ли да ги носиш всичките тия пластове поли?

Тя ги развъртя около себе си. Бяха хубави, като разперени венчелистчета на цвете. Външните поли бяха сини, с един оттенък по-светло от синьото на Бъкип. Фустата беше още по-светлосиньо, а дантеленият ѝ ръб се показваше нарочно отдолу. Съвпадаше със светлосиньото на корсажа на роклята ѝ, а дантелата беше същата като тази около шията и маншетите ѝ. Тази рокля и фуста не бяха дошли от пазара на кръстопътя. Сигурно бяха правени специално за нея. Приглади ги със задоволство.

— Топли са. И са много хубави. И са скъпи също. — Вдигна ръка и докосна обиците си, сякаш можеше да не съм ги забелязала. — И тези също. Перли от Джамайлия. Лорд Сенч ми ги донесе.