Има много легенди и обичаи, свързани с изправените камъни, намерени из Шестте херцогства и отвъд границите им. Дори когато истинското предназначение на тези монолити е било забравено, важността им е останала и хората разказваха приказки за тях и ги почитаха. Най-обичайни бяха приказките за невнимателни хора, често пъти млади любовници, които се разхождали в тези кръгове, облягали се на камъните и изчезвали. В някои от разказите те се връщат сто години по-късно, за да открият, че всичките им познати неща са изчезнали, докато те самите не са остарели нито с ден. Като част от проучванията ми на Умението, често съм се чудил дали нещастници с необуздан талант за магията и без никакво познание как да я владеят не са неволно отключвали портали и са се изгубвали завинаги в тях. Знам, че потръпвам, когато си спомня злощастието си, включващо пътуване през стълб на Умението между Аслевял и Бък. Знам, че сте чели описанието ми на това. Никой ли не се вслуша в това предупреждение?
И отново, самият крал Предан беше имал известен опит с опасностите от такова пътуване. В един случай излязохме от стълб, който се оказа потопен от прилива. Ами ако беше паднал на земята? Нямаме никаква представа дали щяхме да останем завинаги затворени в стълбовете, или избутани навън, за да се задушим под земята.
Дори с възстановяването на много ръкописи, отнасящи се до Умението, знанието ни за стълбовете е непълно. Под ръководството на Сенч бяха нарисувани карти на изправени камъни в границите на Шестте херцогства, древните маркировки на тези камъни бяха отбелязани и състоянието на камъните бе документирано. Много от тях са паднали, а маркировките на някои са похабени или съзнателно заличени от вандали.
Тъй че, с цялото ми уважение, съветвам за предпазливост по този проект. Смятам, че само опитни членове на една котерия трябва да предприемат тези проучвания. Не знаем къде водят някои от тези портали, защото не знаем на кое място съответства маркировката. За тези, за които знаем кое местоположение обозначава всеки глиф, смятам, че една проучвателна група би трябвало първо да пътува по обикновен начин, за да потвърди, че приемащите стълбове все още са изправени и в добро състояние.
Колкото до експерименти, свързани със стълбовете, чиито маркировки са изтрити или премахнати, поставям под въпрос защо да се опитваме да използваме някой от тях? Струва ли си да се излага на риск животът на един Умел, за да пратим някого, без да знаем къде?
Писмо от Фицрицарин Пророка до Майстор на Умението Копривка
Откакто си спомням за Сенч, той се беше радвал на всяка възможност да вкара драма в живота си. От лейди Дайми 7 7 Мащерка. — Б.пр.
до Пъпчивия, беше се забавлявал с ролите, които бе играл. Възрастта не беше намалила любовта му към хитрините и преструвките. Напротив, правеше го с още по-голяма охота сега, когато имаше време и средства да му се отдаде изцяло.
Така че изобщо не знаех на кого ще се натъкна, когато ми изпрати поканата да се срещна с него. Веднъж се беше оказал стар амбулант с торба кратуни за продан. Друг път бях влязъл в хана, за да се натъкна на особено непривлекателна жена менестрел, която мрънкаше фалшиво трагична любовна песен под насмешливите ревове на гостите на хана. Ако не друго, отминалите години само бяха усилили удоволствието, което Сенч извличаше от подобни маскаради. Знаех, че ще пътува от замък Бъкип през камъните, смалявайки няколкодневния път до едно щракване на пръстите. Щеше да влезе в Свидетелските камъни недалече от замък Бъкип и да излезе на билото на Хълма на бесилото. От Хълма на бесилото до пивницата „Дъбовата тояга“ беше една приятна разходка в топла лятна вечер. За нещастие на Сенч тази нощ щеше да излезе от стълба в суграшица, която заплашваше да премине в сняг на заранта.
Седнах до голямата камина на „Дъбовата тояга“ и прогизналото ми наметало му запази място на пейката най-близо до пламъците. „Дъбовата тояга“ беше хан на кръстопът, използван главно от търговци и пътници. Не го посещавах често и не очаквах да се натъкна на някой, който ме познава. Все пак за срещата ни си бях направил косата сива с тебешир и си бях навлякъл груба селяшка туника. Протритите ми ботуши бяха кални и седях изгърбен, с вълнената ми шапка дръпната над челото и ушите. Единственият път, когато бях идвал в „Дървената тояга“, беше когато Сенч бе настоял за среща. Все пак нямаше да е добре някой съсед на Том Беджърлок да ме види в гостилницата и да се зачуди защо съм тук. Тъй че пиех греяно вино, изгърбил рамене и намусен, с надеждата, че така ще отклоня всякакъв опит да ме заговорят.
Читать дальше