Робин Хоб - Убиецът на Шута

Когато се уверих, че татко наистина е тръгнал по пътя си, се смъкнах от леглото си, взех една от благоуханните свещи на мама от запаса в нощната масичка и я запалих на огъня. Поставих я в свещник и го нагласих на пода, докато си намеря топъл вълнен халат от скрина със зимните ми дрехи. Не харесвах големия скрин. Капакът беше красиво резбован, с птици и цветя, но беше тежък. Не бях достатъчно висока да го отворя напълно, тъй че трябваше да го задържа с една ръка, докато ровя надълбоко из него с другата. За щастие имаше един халат по-горе и бодливият допир на вълната по пръстите ми подсказа, че е това, което търсех. Издърпах го, скочих назад и оставих капака да падне с тупване. Утре, реших, щях да помоля баща си да отвори широко скрина, за да мога да преместя топло облекло от него в най-малката ракла, която ми бе направил. Снощната буря със сигурност означаваше, че зимата е на път. Време беше да направя промените.

Навлякох халата върху нощницата си, а след това си обух топли чорапи. С обувки не си направих труда. Домашните ми обувки бяха много тесни за дебелата вълна, а старите ми ботуши бяха много тежки за онова, което си бях наумила. Вдигнах свещта, отворих вратата и надникнах в коридора. Всичко беше тихо. Измъкнах се навън и затворих тихо вратата. Най-сетне щях да имам свободното време да проуча тайния проход толкова подробно, колкото ми се искаше. Откакто го бях зърнала, не бях мислила за нищо друго. Искало ми се беше да се върна там веднага щом се върнахме от кошарите, но трябваше да се яде, а после татко ме беше задържал до себе си, докато се тревожеше и гризеше, че ще се наложи да ме остави сама тази нощ. Толкова глупаво. Не бях ли сама всяка нощ, докато той седеше в кабинета си или спеше в леглото си? Каква разлика имаше, че щеше да е далеч от дома ни?

Въглените на огъня в камината в кабинета догаряха. Добавих още една цепеница, колкото за топлина, толкова и за светлина. После внимателно направих каквото беше направил той, като се погрижих пердетата на прозореца да са плътно затворени, залостих вратата на кабинета и извадих тайния щифт на фалшивата панта. Когато тясната врата се отвори, къщата издиша към мен, леден дъх на стари тайни. Вдишах го и усетих как ме изпълниха. Със свещника в ръка тръгнах нагоре по тесния проход.

Първо отидох до стаичката, която ми беше показал баща ми. Огледах я по-внимателно, но не намерих много повече от онова, което бях видяла преди. Беше приятно да седя там сама, свещта правеше жълта локва светлина около мен, докато мислех как ще поставя книгата на малката лавица и мастилницата и перото до нея. Спалнята ми винаги ми се беше струвала огромна и мразовита, не по-различно от това да се опитвам да спя на масата в трапезарията. Тук се чувствах уютно и закътано. Реших, че следващия път, когато дойда тук, ще донеса четка, за да измета всички паяжини и да направя всичко чисто и спретнато, и възглавница и одеяло, за да е топло и уютно. И ще нарисувам картини за стените. Беше много приятно да си представям пространството наоколо подредено точно като за мен и се задържах толкова дълго, унесена в тази мечти, че ухаещата свещ догоря. Запалих една от восъчните, които бях взела от писалището на баща ми. Бързо реших, че тук трябва да се държи запас от тях. Сложих допълнителната свещ на лавичката и се обърнах да угася с пръсти пламъчето от онова, което бе останало от ароматната. Тънка вейка уханен дим се вдигна от нея и изпълни въздуха със сладка миризма. Поставих догарялото на писалището си и наместих тънката свещ в свещника. Щях да донеса от торбичките с ароматна прах от билки, които бяхме направили с майка ми, от роза и от орлови нокти също. Щях да напълня стаичката с всички неща, които исках да си държа тук. Сушени кайсии и стафиди. Коравите наденички, които обичах да дъвча. Щеше да е уютно и удобно, място, където да чета, да рисувам и да пиша. Моята собствена стаичка.