Робин Хоб - Убиецът на Шута

Новата свещ ми напомни за отминаващото време. Исках да проуча другия проход, който преди само бях зърнала. Спомних си, че татко ми каза, че водел към два други входа, един в неговата спалня и един в килера. Килерът беше на долния етаж зад кухните, докато стаята на баща ми беше в главната част на къщата и горе. Тъй че в някой момент трябваше да има стълбище, прецених, и веднага реших да проуча точно този проход.

Върнах се на пресечката, която бях зърнала преди, и този път вместо да се върна до кабинета, продължих по другия проход. Забелязах, че проходът тук е облицован с дъски тъмно дърво, и се зачудих дали е по-стар от участъка, който бях проучила. Както ме беше предупредил баща ми, не беше използван от доста дълго време. Провиснали паяжини се извиваха, щом срещнеха пламъка на свещта ми. Проходът извиваше първо в едната посока, после в другата, следвайки стените на стаите. В един момент стената стана от тухла и хоросан, и много студена. Пламъкът на свещта затрепери от теченията и го заслоних с ръка. Чувствах, че може би вече съм в главната част на къщата. Подминах оголените кости на мишка, умряла толкова отдавна, че нямаше миризма от нея. Намерих още две шпионки, всяка затворена с капаче. Оставих свещта на пода и се помъчих да видя къде съм, но колкото и да се опитвах, не можех да видя нищо от тъмните стаи, които шпионираха. Всъщност имах само смътна представа къде съм и не можех да определя дали минавам покрай спални или дневни.

Стигнах до едно място, където проходът се разклоняваше не в две, а в три посоки. Тъй че може би имаше повече входове към шпионските тунели, отколкото татко ми беше казал. Първата, която избрах, ме разочарова. Не продължаваше дълго, преди да стигне до шпионка с поредната малка пейка под нея. Отново оставих свещта долу и след кратка борба успях да избутам настрана упоритото капаче. Изумих се, щом открих, че гледам в собствената си спалня. Огънят догаряше, но все още хвърляше достатъчно светлина, за да мога да виждам. Бях на стената на камината на стаята ми, откъдето можех да видя леглото си долу. Зачудих се дали има таен вход към спалнята ми и внимателно заопипвах стената за някакво лостче или панта. Но и да имаше такава, не я намерих, което беше много разочароващо, защото се бях възбудила доста от идеята, че ще мога да стигам до новото си убежище от спалнята си.

Върнах се на пресечката на тунелите, решена да не се мотая повече, защото свещта беше изгоряла почти наполовина. За бъдещо проучване трябваше лампа. Сигурна бях, че баща ми няма да разреши нито да имам своя лампа, нито да скитам през стените на Върбов лес с взета назаем. Зачудих се дали ще забележи, ако взема една от стаята за шиене на майка ми. Той отбягваше тази стая след смъртта ѝ. Жегна ме срам при мисълта, че ще ходя зад гърба му да взема каквото ми трябва, но не беше голям. Бях съвсем сигурна, че ме смята за много по-неспособна, отколкото съм. Значеше ли това, че трябва да се огранича до онова, което си мислеше, че мога? Едва ли.

Тръгнах по втория проход. Лъкатушеше доста дълго през стените и на два пъти се промуших през ъгли, които щяха да са доста тесни за голям човек. Слязох по няколко груби стъпала, после нагоре, а скоро след това — пак надолу по дълъг наклон. Натъкнах се на още следи от гадинки и спрях, щом чух шумолене на малки крачета надалече от мен. Не харесвам плъхове и мишки. Плъховете не вонят толкова лошо като мишките, но дребните им като мъниста очи не ми харесват. Изпражненията станаха повече и вонята — по-силна. Намерих две изровени дупки в прохода: явно гризачите бяха открили този безопасен тунел и го използваха, по което прецених, че този трябва да води до килера.

И така се оказа. От свещта ми вече бе останало само една четвърт и реших, че трябва да изляза от прохода тук, преди да е догоряла и да ме остави на тъмно. Лостчето за отваряне на панела се виждаше ясно и макар да беше заяло, го натисках, докато не чух щракване в стената. Бутнах това, което смятах, че е вратата, но тя се измести само на педя. Беше направена да се отваря навън и когато пъхнах ръка през отвора, напипах торби с нещо, грах или боб, струпани на нея. Бутнах ги, но бяха тежки и не поддадоха. Нямаше да изляза така.

Беше време да напусна лабиринта си. Затворих тайния панел към килера и тръгнах обратно откъдето бях дошла, вече измръзнала и сънена. Натъкнах се на дебела паяжина и трябваше да спра, за да я махна от очите си. Халатът ми вече беше много прашен и покрит с паяжини. Зачудих се дали ще мога да го почистя сама и да избегна въпросите, защото бях сигурна, че баща ми няма да одобри това самостоятелното проучване.