Робин Хоб - Убиецът на Шута

Права си в догадката си. Не съм казал всичко, което знам за онова събитие, но по един или друг начин съм споделил със Сенч толкова, колкото вярвам, че е безопасно да се сподели. Ето защо това, което ще повторя тук, е само за очите на Майсторката на Умението. Колкото и да обичаме и двамата стареца, знаем, че е склонен да се излага на риск в преследването на знание.

Първото, което трябва да се запомни, е, че изобщо не бях истински там, лично. Сънувах и в съня си вървях с Умението. Но като високо надарена в сънищата Умение, точно ти от всички хора ще знаеш, че каквото видях там, го видях през очите на крал Искрен.

В съня ми бяхме в един рухнал град. Той все още таеше спомени, както вече разбираме, че таят някои от градовете на Праотците. Видях го както е бил, пълен с извисяващи се кули и изящни мостове и гъмжащ от тълпи с яркоцветни дрехи. И го видях както Искрен го преживя, студен и мрачен, улиците неравни и всяка паднала стена — риск, който трябва да преодолее. Зъл вятър навяваше пясък; той наведе глава и закрачи с усилие към една река.

Възприех я като река. Но не беше вода. Беше Умение, като течен поток, като разтопено злато или дори течащо червено желязо. За мен сякаш излъчваше черна светлина. Но в съня ми беше нощ и зима. Имаше ли изобщо цвят? Не мога да ти кажа.

Но си спомням как моят крал, измършавял като плашило, коленичи на брега и непреклонно потопи длани и ръце във веществото. Споделях болката му, защото се заклевам, то изяждаше плътта и мускулите от костите му. Но когато ги издърпа от онова течение, дланите и ръцете му бяха посребрели с чисто Умение, с магия в най-силната ѝ и могъща форма.

Ще ти кажа също, че му помогнах да се удържи да не се хвърли в онзи поток. Вдъхнах му силата да се отдръпне от него. Ако истински съм бил там, в плът, не мисля, че щях да съм имал силата на волята да устоя на изкушението самият аз да се удавя в него.

Тъй че за себе си съм благодарен, че не знам пътя до онова място. Не знам как Искрен се озова там. Не знам как отиде оттам до кариерата. Подозирам, че използва стълбовете на Умението, но кои и какъв символ носеха, не знам и не желая да знам. Преди много години Сенч ме помоли да пътувам през стълбовете с него, да се върнем до Каменните дракони и оттам до кариерата, да открием какво може да е използвал крал Искрен. Тогава му отказах и след това продължавах да му отказвам.

Заради безопасността на всички, моля те да запазиш това знание само за себе си. Унищожи този ръкопис, ако искаш, или го скрий там, където можеш да го намериш само ти. Искрено се надявам, че обектът е някъде много, много далече, достижим само през низ от пътувания през стълбове, които никой от нас никога няма да предприеме. Малкото магия на Умение, с която сме се научили да боравим, би трябвало да ни е достатъчна. Нека не търсим сила, която надвишава благоразумието ни да я използваме.