Робин Хоб - Убиецът на Шута

— Кротко, момиче! — изръмжа ми Лин овчарят. Толкова бързо, колкото ме беше вдигнал, ме пусна, а кучето му тръгна напред и се изпречи срещу преследвачите ми. Бяха по петите ми. Ако Лин го нямаше, щяха да ме хванат в онзи ден и още се чудя дали щяха да ме оставят жива.

Лин сграбчи Тафи отзад за яката, люшна го и го плесна с другата си ръка по задника толкова силно, че Тафи се изви на дъга от удара. Лин го пусна и скочи на двете момичета. Те не бяха толкова близо и почти успяха да се измъкнат, но Лин докопа едната за опашката, а другата за полите. Те оклюмаха, а той им изръмжа:

— Какви ги вършите?! Да гоните мъничко дете, побойници такива! Да ви науча ли какво е някой по-голям от вас да ви напердаши хубаво?

Двете момичета се разреваха. Брадичката на Тафи трепереше, но той стоеше изправен и стиснал юмруци. Седях неподвижно там, където Лин ме беше пуснал. Чак когато се наведе, за да ми помогне да се вдигна на крака, той възкликна:

— О, в името на Еда и Ел, не само че сте глупаци, още по-лошо е! Това е малката господарка, сестрата на самата лейди Копривка! Мислите ли, че ще забрави какво сте ѝ направили днес? Въобразявате ли си, че като станете големи мъже и жени, ще работите в кухните или на нивите, като родителите ви поколения преди вас? Или децата ви след вас? Ако холдър Беджърлок или лейди Моли не накарат родителите ви и вас да се разкарате от земите им още днес, ще се изумя!

— Тя ни шпионираше! — проплака Лея.

— Дебнеше ни! — обвини ме Елм.

— Тя е идиотка, малоумна, и ни зяпа с очи като на призрак!

Последното го каза Тафи. Беше първият път, когато разбрах, че се страхува от мен.

Лин само поклати глава.

— Тя е дъщерята на къщата, тъпаци! Може да ходи където реши и да прави каквото пожелае. Горката мъничка пеперудка! Какво друго да прави? Иска само да си играе.

— Тя не може да говори! — възрази Елм, а Тафи добави:

— Тя е тъпа като галош. Кой играе с идиот? Трябва да я държат вързана вътре, да, и да не се пречка на хората.

Знаех, че повтаря нещо чуто от възрастни.

Лин извърна очи от тях към мен. След първия ми писък не бях издала и звук. Кучката му се върна при мен и аз сложих ръка на косматия ѝ гръб. Пръстът ми потъна дълбоко в копринената ѝ козина и усетих как спокойствието ѝ се вля в мен. Тя клекна до мен, главите ни бяха на едно ниво. Овчарят извърна очи от кучето към децата.

— Добре. Каквато и да е тя, нищо не ви струва да сте добри с нея. Сега, тука ме позатруднихте. Че трябва да кажа на господаря, трябва, но не ми се ще да видя вашите изгонени от местата, които са държали с години. Но ще поговоря с родителите ви. Големи ядове ще си имате тримата, ако е станала някоя беля. Е, малка господарке, я да те видим. Нараниха ли те?

— Не я докоснахме! — викнаха те.

— Не казвай на господаря! Заклевам се, няма да я гоним повече — започна да се пазари Тафи.

Лин беше клекнал пред мен. Махна едно сухо листо, извади един трън от туниката ми и приглади разрошените ми къдрици.

— Е, не плаче. Може да не е много пострадала. Може би. Не си ли пострадало, мъничко?

Изправих рамене и го погледнах в очите. Свих ръцете си отзад и ги стегнах в юмруци, ноктите ми се забиха силно в дланите, за повече кураж. Намерих гласа си. С развързания си наскоро език оформих всяка дума все едно беше дар.

— Благодаря ви най-сърдечно, овчарю Лин. Не съм пострадала. — Той се облещи, а аз изместих погледа си към зяпналите деца. С усилие запазих гласа си спокоен и изрекох всяка дума точно. — Няма да кажа на татко ми и на майка ми. Нито е нужно вие да го казвате. Мисля, че тези деца осъзнаха грешката си.

Гледаха ме онемели. Съсредоточих погледа си върху Тафи все едно изгарях дупки в него с очите си. Той ме изгледа навъсено. Омраза срещна омраза в погледите ни, но неговата беше по-голяма от моята. От какво щеше да се страхува, ако не от омразата ми? Трябваше да си спомня всеки мускул на лицето си, но все пак успях и на лицето ми разцъфна покровителствена усмивка. Проговорих с мил шепот:

— Скъпи Тафи.

Той се облещи. А после изпищя, по-силно, отколкото бях изпищяла аз, обърна се и побягна. Момичетата затичаха след него.

Обърнах се към Лин. Той ме гледаше преценяващо, но не видях неодобрение. Обърна се и се загледа след бягащите деца. Мисля, че говореше по-скоро на кучето, отколкото на мен, когато каза:

— Ще те бият и мачкат, ако мислят, че си тъп скот. Все едно дали си муле, куче или дете. А като разберат, че има ум под плътта, която удрят, се страхуват от теб. И те оставят на мира. Понякога. — Вдиша по-дълбоко и ме изгледа преценяващо. — Трябва вече да си пазиш гърба, господарке. Време е да си имаш куче, така мисля. Говори с татко си за това. Двамата с Паричка можем да намерим добро кутре за теб. Умно кутре.