Дейвид Гемел - Меч в бурята

Руатан хвана ръката на Мерия и целуна дланта ѝ. Над него гарванът ненадейно изграчи и заподскача по покрива. Руатан го погледна. Мършоядите му бяха неприятни, но той не забравяше, че и те имат свое предназначение. Обикновено ги пренебрегваше, но от този гарван настръхна.

— На добра цена ли продаде стоката? — попита Мерия.

— Поносима. Нищо повече. И скотовъдци от племето норвии бяха докарали добитък. Имах късмет, че продадох животните още първия ден. На третия цената беше паднала много. Момчетата държаха ли се добре?

От този въпрос гневът ѝ се разгоря. Защо пък ще се държат различно, когато го няма? Нима я смяташе за мекушава жена, която не може да наложи волята си на палави хлапета?

Не отговори, а му каза:

— Има горещ пай, току-що изваден от пещта. Сигурно си гладен.

— По-гладен бях да видя тебе и момчетата.

Тя се усмихна не особено искрено и тръгна към вратата. Руатан понечи да я последва, но Конавар се появи от другата страна на къщата. Усмивката на Мерия засия, душата ѝ се разведри в миг, сякаш слънцето се показа иззад облаците.

— Къде беше, хубавото ми момче?

— Паят готов ли е? — отвърна той с въпрос.

Тя пристъпи към него, взря се в синината на бузата му и в сцепената устна.

— Какви си ги вършил? Кон, пак ли се сби?

— Само си играхме, мамо. — Той се измъкна от ръцете ѝ. — Пък и вече казах всичко на Големия мъж.

И се шмугна в къщата, а Мерия се извъртя към Руатан.

— За какво говори? Какво ти е казал?

— Сбиха се с Гованан и още няколко момчета. Минала работа. Няма значение.

— За мен има, съпруже. Защо се сбиха?

Руатан сви рамене.

— Момчетата се бият. Те са си такива. И бързо се сдобряват.

Брефар ги бе доближил незабелязано на връщане от конюшнята.

— Гованан каза, че бащата на Кон бил страхливец и побягнал — изтърси момчето. — А Кон му счупи носа. Мамо, да беше чула как изпращя!

— Влизай вътре! — изрева Руатан.

Изненадан от рядкото избухване на баща си, Брефар отстъпи заднешком и побърза да се скрие в къщата.

Мерия пристъпи към съпруга си и прошепна:

— А ти какво му каза?

Над тях гарванът надаваше стържещи вопли.

— Истината. Какво друго би искала да направя?

— О, да, сигурно е било удоволствие за тебе — изсъска Мерия и в зелените ѝ очи се разгоря ярост. — Ще ти хареса да презира баща си, нали?

— Твърде далеч си от истината, жено. Натъжаваш ме с тези приказки.

— Натъжавам те, тъй ли? Че защо? Ти си човекът, който остави баща му да умре. За да вземеш жена му.

И още в следващия миг съжали за думите си. Никога не си бе позволявала да каже нещо подобно през десетте години на съвместния им живот. Плясък на криле наруши тишината и гарванът отлетя към горите на север.

Руатан не помръдваше. Лицето му стана напълно безизразно, светлите му очи се вторачиха в лицето ѝ.

— Това ли си мислиш? — попита я със стъписващо спокойствие.

Гордостта не ѝ позволи да отстъпи.

— Да, това.

Внезапният студ в погледа му я уплаши, но когато Руатан заговори, в гласа му тегнеше печал.

— Поне двайсет мъже видяха как умря той. И никому не хрумна да ми каже такива думи. Просто защото истината е друга. Аз бранех живота му през целия ден. А после той побягна. Така се случи. — Гласът му зазвуча по-сурово. — Но жена, готова да се омъжи за онзи, който според нея носи вина за смъртта на съпруга ѝ, с нищо не е по-добра от пъпчасала курва. И аз не ще имам нищо общо с нея. Никога.

Подмина я и влезе в къщата. Вечерта, когато угасиха свещите и лампите, Мерия остана сама в широкото легло. Руатан си взе одеялото и отиде да спи в плевнята.

На сутринта повика дърводелци и други работници, които се заеха да построят нова къща в другия край на Дългата ливада. След три седмици пренесе вещите си там.

Хората в Трите потока се озадачиха от тази раздяла. Нима той не беше най-видният хубавец на селото, богат и храбър? Нима не беше добър баща и къщовник? Нима тя не беше късметлийка да намери мъж, който да вземе млада вдовица с дете? Всеизвестно беше, че той я обожаваше и отгледа сина ѝ като свое дете. Защо би го прихванало да напусне този дом, чудеха се всички.

Вещицата Ворна би могла да им каже. Защото тя береше билки по високите ливади над селото и видя големия гарван да кръжи над къщата. Тя обаче не каза нищо. По-благоразумно е хората да не се намесват в делата на боговете. Особено ако ги вършат богове на смъртта и злините като Моригу.

Само се загърна по-плътно в наметалото си и влезе навътре в гората, където беше Дървото на желанията.