Антъни Райън - Огнената кралица

— Има и други начини, дядо — обади се Арендил. Майка му, лейди Улис, стоеше до него, стиснала здраво ръката му. Облекчението ѝ, че го е намерила жив предния ден, се бе изляло в сълзливи целувки, макар явно да бе огорчена от настояването на сина си да остане в отряда на Френтис.

— Добрият брат — каза Арендил и посочи към Френтис, — Давока и аз се измъкнахме през градската канализация. Щом можем да излезем, със сигурност можем и да влезем по същия път.

— Тръбата в пристанището е лесно видима за техните моряци — рече Френтис. — Но има и други варианти, а един човек в отряда ни познава канализацията почти толкова добре като мен.

— Имам четири хиляди рицари, които няма да се натикат толкова лесно в отходна тръба, братко — изтъкна Бандерс. — Вземеш ли им конете, ползата от тях е колкото от евнух в бардак. Останалите са войници и няколкостотин селяни със сметки за уреждане с Дарнел и неговите псета.

— Аз имам над сто братя — каза Солис. — Плюс отряда на брат Френтис. Със сигурност достатъчно голяма сила, за да завземем някоя порта и да я държим достатъчно дълго, за да влязат рицарите ви.

— А после какво? — попита Бандерс. — Те нямат опит в уличните боеве, братко.

— Готов съм да се сражавам и в блато — заяви Ермунд, — стига това да доведе Дарнел в обсега на меча ми. Не подценявайте духа на своите рицари, милорд. Те не са избрали лекомислено своя път и ще ви последват дори в Отвъдното, само да заповядате.

— Не се съмнявам в духа им, Ермунд — увери го Бандерс. — Ала нашето васалство е загубило достатъчно войни, за да усвои урока, че атакуващата стена от стомана не може да спечели всяка битка. А и дори да предположим, че успеем да завземем града, основната част от вражеските сили все още обсажда Алтор. Когато приключат там, накъде мислиш, че ще тръгнат?

— Според малкото разузнавателна информация, която успяхме да съберем — каза Солис, — васален лорд Мустор се държи далеч по-дълго от очакваното. Докато воларианците превземат столицата му и подчинят васалството, зимата вече ще е на прага ни. Това ни дава достатъчно време да се окопаем и да съберем подкрепления от Нилсаел и Пределите.

При споменаването на Пределите Бандерс се обърна към един от своите капитани, рицар ветеран с бяла емайлирана броня.

— Доколкото разбирам, още нямаме вести, лорд Фурел?

— Ездата до Минсхол е дълга — отвърна рицарят. — А пътят до Пределите е още по-дълъг. Пратениците ни потеглиха едва преди десет дни.

— Надявах се той вече да се е раздвижил — рече умислено Бандерс и Френтис нямаше нужда да чуе името, което му се въртеше в ума.

— Раздвижил се е — каза той. — Знам го. — Погледна към брат Солис, който му кимна в отговор. — А ако при неговото пристигане държим в ръцете си Варинсхолд, това много ще улесни задачата ни.

— Искате от мен да поема голям риск въз основа единствено на вяра, братко — промърмори Бандерс.

— Вярата — отвърна Френтис — е моят занаят, милорд.

Армията на барона беше добре екипирана с коне, повечето взети от именията на рицари, съюзили се с Дарнел. Всички до един бяха жребци, впечатляващо високи и с неспокойното поведение на животни, отгледани за бой. Инструктор Ренсиал обикаляше из временното заграждение, където бяха затворени те, сякаш без да забелязва пръхтенето и цвиленето им, и опипваше хълбоци и шии със съсредоточеното изражение на познавач.

— Не е толкова… — Давока потърси правилната дума, докато гледаха как инструкторът си върши работата. — Ара-камин. Болен в главата.

— Луд — каза Френтис, наблюдавайки увереността, с която се движеше инструктор Ренсиал. — Не е толкова луд, когато е с конете. Знам.

— Той гледа теб и вижда син — каза Давока. — Това също ли го знаеш?

— Той вижда много неща. Повечето от които не съществуват.

Инструкторът им избра коне — един млад сивушко за Френтис и як черен жребец за Давока.

— Много е голям — каза тя и отстъпи малко, когато конят я подуши. — Няма ли по-малки?

— Няма — отвърна само инструктор Ренсиал и се отдалечи да избере още животни.

— Ще му свикнеш — увери я Френтис и почеса своя кон по носа. — Чудя се какво ли име ще му дадеш.

— Мерим хер — измърмори презрително Давока. — Хората имат имена. Конете се яздят и се ядат.

По пладне потеглиха на юг. Брат Солис разузнаваше напред с братята, а рицарите ги следваха в стегната колона. По заповед на барона всеки мъж беше въоръжен и готов за бой. Селските бунтовници ги следваха пешком, предимно сурови на вид мъже с малко броня, но богато разнообразие от оръжия. Мрачната еднотипност на израженията им бе добре позната на Френтис — лица на пострадали и ядосани хора. Според това, което му беше разказал Иверн за пътешествието си от Прохода, ставаше ясно, че останал без властта на Короната, Дарнел не бе губил много време да потърси сметка за отдавна таени обиди и голяма част от гнева му се стоварила на главата на простите хорица, обработващи земите на враговете му. Отрядът на Френтис, в който малцина можеха да се нарекат опитни ездачи, образуваше ариергарда, разтеглен в хлабав строй, труден за поддържане от повечето му хора.