Кен Сколс - Ридание

Той кимна.

— Вярно е. Макар от истината да боли. — Вдигна тюрбана към носа си и вдиша. — Значи знаеш за брат ми?

— Да.

Той отвори уста и Джин се досети какъв ще е въпросът. „И смъртта на брат ми ли е част от плана?“ Но Рудолфо явно промени намерението си.

— Това беше неговата стая. Утре ще накарам да я разчистят. Държах я така твърде дълго.

„Кажи му.“ Искаше ѝ се да изчака по-весели времена. Не беше и сигурна каква ще е реакцията му. Но тази нощ беше време за истини. Тя прочисти гърло.

— Лорд Рудолфо, всъщност имам друга идея за тази стая.

Той изви вежди.

— Да?

Джин пристъпи към него.

— Не беше прав за войниците си.

— Войниците ли? — погледна я Рудолфо озадачено.

Джин Ли Там се усмихна леко.

— Ходих при речната жена. — Видя как на лицето му се изписва разбиране. — Момче е. С твое разрешение, искам да го кръстя Иаков.

Рудолфо отвори и затвори уста. Веждите му се смръщиха.

— Сигурна ли си?

— Да. Ще станеш баща. Ще отгледаме силен наследник, за да пази светлината, която разпали тук.

— Това е крайно неочаквана новина — каза бавно Рудолфо и я погледна с почуда, която избледня постепенно.

„Знае, че и това е залегнало в плана на баща ми.“

Искаше да го попита дали може да я обича след тези ужасяващи разкрития. Със сигурност той чувстваше нещо — виждаше се по лицето и се долавяше в гласа му. Но не беше любов. Беше потребност, основана на внимателните манипулации на Ли Там. Можеше да попита, но не го направи.

По-добре да изчака, да види дали отношенията им може да бъдат честни, без заблуди. Джин Ли Там осъзна, че знае съвсем малко за любовта.

Но знаеше едно — този, който обичаше истински, не се нуждаеше от взаимност.

Тя кимна с уважение към годеника си и излезе от детската стая, за да се завърне в пустото си легло.

На следващата вечер Рудолфо, Джин Ли Там и Петронус вечеряха заедно. Рудолфо беше организирал събирането, преди да се просне в леглото и да проспи по-голяма част от деня. Също така настоя и Исаак да присъства, макар че металните хора не ядяха. Започнаха късно. Небето бе преминало от лилаво в сиво, а луната започваше да пъпли бавно нагоре.

По заръка на Джин готвачите приготвиха печено сърнешко с горски гъби и чеснов сос, сервирано на канапе от ориз, плюс пържени хлебчета и задушени зеленчуци. Пиеха студена, свежа лимонова бира, а за десерт имаше крем с плодове.

Исаак седеше учтиво на масата и предимно слушаше, отговаряше само когато го питаха. Рудолфо гледаше да го включва в разговора, където беше подходящо.

— Как върви възстановяването? — попита кралят.

— Добре, милорд. Конструкцията се издига по-бързо от предвиденото и трябва да работим през нощта, за да поддържаме темпото.

Пролетта бе преминала в лято и четиринайсетте мехослуги работеха под един копринен навес в подножието на хълма. Разполагаха с маси, отрупани с пергаменти, пера, мастилници, и възпроизвеждаха, каквото могат от паметта си. Преписаните листа се връзваха заедно и се отнасяха до книговезницата от другата страна на реката. Първоначално смятаха, че ще им трябват три години, за да възстановят останките от най-голямото хранилище на познание в света.

— Това е добра новина — намеси се Петронус. — Получих писмата за прехвърлянето. Още добри новини.

Исаак кимна.

— Така е.

Петронус се усмихна.

— Неб ме информира, че и други томове пътуват насам.

Исаак избръмча и изтрака.

— Двеста и дванайсет книги пристигнаха от различни места, заедно с множество андрофрансински артефакти, представляващи интерес. Имаме покана от два университета да изпратим хора, които да огледат библиотеките им за ръкописи, с които не разполагаме. Досега предполагахме, че ще постигнем възстановяване от четирийсет процента. Дори повече, ако възобновим експедиционния отдел.

Рудолфо видя реакцията на Петронус при тези думи и разбра, че папата няма намерение да се завръща в Изпепелената пустош.

„И не говори за бъдещето отвъд предстоящия съвет.“ Рудолфо си отбеляза това.

Продължиха да разговарят тихо и да пият вино, да обсъждат бъдещата си работа.

След това се разположиха на възглавниците и се заслушаха в настъпването на нощта.

— Искрено се извинявам — изправи се Исаак, — но с ваше позволение, бих искал да се върна към задачите си. — Той изтрака и се поклони на Петронус. — Лека вечер, отче.

Папата се засмя.

— Продължавай с чудесната си работа. Утре пак ще поговорим.