Кен Сколс - Ридание

Исаак се поклони и се обърна към Рудолфо и Джин.

— Благодаря за гостоприемството.

— Винаги си добре дошъл — отвърна кралят.

Чуха тракането на буталата му, докато излизаше от градината и се насочваше към стълбите.

Лявата ръка на Джин се стрелна бързо към роклята и покривката на масата, а дясната докосна салфетката. „Освободи ме и поговори с Петронус насаме.“

Рудолфо кимна леко.

— Може би с госта ни е по-добре да изпием брендито си насаме?

Тя се усмихна.

— Сигурна съм, че имате много неща за обсъждане. — Стана и плъзна ръка по бедрото и крака си. „Внимавай, старата лисица е хитра.“

— Не само е хитра, но и знае седемнайсет невербални езика — обади се Петронус. Погледна я и очите му се набръчкаха от усмивката. Собствената му ръка се раздвижи по подобен начин. „Рудолфо, жена ти не е само силна и красива, а и мисли стратегически.“

Джин Ли Там се изчерви.

— Благодаря, ваше светейшество.

Тя се наведе за миг и докосна рамото на Рудолфо, преди да излезе. Двама горянски съгледвачи я последваха, когато напусна градината.

Рудолфо плесна с ръце и се появи слуга с бутилка и две чашки. Наля им питие и изчезна.

Петронус извади лула от слонова кост и протрита кожена торбичка от простото си кафяво расо.

— Може ли?

Рудолфо кимна.

— Разбира се.

Петронус изобщо не приличаше на крал, нито се държеше като другите папи, които бе виждал. Той стри тъмните сладникави листа между пръстите си и натъпка сместа в главата на лулата. Запали клечка и я поднесе към лулата, издишвайки лилав пушек, който се изви около главата му и се разнесе в градината.

Петронус изчака Рудолфо да вземе чашата си и вдигна своята. Двамата отпиха, без да казват нищо.

Рудолфо се наслади на сладкия вкус и топлината на брендито се разнесе по тялото му.

След минута прочисти гърло. Градината се изпразни от съгледвачи, а слугите се оттеглиха достатъчно далеч, че да не чуват.

— Време е да поговорим открито. Влад Ли Там напуска Познатите земи. Сетберт мълчи под ножовете на мъчителите. Какви са намеренията ти за ордена?

Петронус поклати глава.

— Вече не можеш да си позволиш да мислиш така. Орденът не е от значение. Аз не съм от значение. Важна е само библиотеката.

Сети се за думите на Влад Ли Там. „Ново място за Великата библиотека. Под грижите на силен пазител.“

— Ти си папа. Имаш важна роля в цялата работа.

Петронус отново поклати глава.

— Моята роля почти привърши. Имах сериозни причини, когато се махнах. И сега възнамерявам да се махна отново.

Рудолфо примигна.

— Не бива да говориш така. Те имат нужда от теб.

— Не. Всъщност нямат. — Петронус въздъхна. — Но ти имаш нужда от нещо. И аз ще ти го дам.

Рудолфо присви очи.

— Какво?

Петронус издиша лилав дим.

— Ще ти дам Великата библиотека.

„Мога и сам да я взема.“ Но още докато си го помисляше, осъзна, че няма да го направи.

— Какво искаш?

— Смятам, че знаеш какво искам.

— Продължавай. — Рудолфо внезапно усети какво предстои.

— Ще говоря направо. — Петронус го погледна с блеснал и твърд поглед. — Ако пазителството на Уиндвир не е достатъчно, заради родството на нашите домове като крал на Уиндвир и Свещен взор на андрофрансинската патриаршия изисквам екстрадирането на Сетберт, бивш надзорник на ентролузианските градове-държави. Той ще бъде съден за опустошението на Уиндвир и погубените души в този непредизвикан от нищо военен акт.

Рудолфо се замисли за Сетберт в клетката на Площада на мъченията. Беше пристигнал няколко дена преди него, но горянският крал се изненада от нежеланието си да гледа работата на мъчителите.

Преди унищожаването на Уиндвир често обядваше на наблюдателната тераса и слушаше тълкуванията на мъчителите и писъците на жертвите им. След пътуването до Изумрудения бряг бе разбрал, че той, както и целите Познати земи, бяха пъшкали под нечий подсолен нож и не можеше да изпита удоволствие от мъченията. Пък и от известно време подозираше, че Петронус ще прибегне до правилата за родство.

— Ще го екстрадирам за процеса. Но ти ще ми дадеш папа, щом не искаш да останеш на този пост.

Петронус се усмихна и поклати глава.

— Ще ти дам това, от което се нуждаеш, но не мога да ти гарантирам папа. — Рудолфо понечи да възрази, но старецът го спря. — Почитането на родството не трябва да се бърка с обречената на миналото мечта.

Кралят наклони глава, несигурен, че е чул правилно.

— Обречената на миналото мечта ли?