Кен Сколс - Ридание

Не искаше да види как този тъгуващ баща изгаря книгата на живота му.

— Лорд Там — каза той през рамо с уморен глас, — ако ви видя отново, няма да се поколебая да ви убия.

Качи се на коня и не погледна назад.

Чу как книгата пада в огъня и как страниците с живота му пращят, докато пламъците ги поглъщат.

Петронус погледна към планината от хартия на бюрото и въздъхна. Топлият ветрец носеше през прозореца миризмата на града и на цъфналите цветя в градините на Рудолфо.

Той разтърка слепоочията си. Очите го боляха заради ръкописите със ситни букви, които четеше през последните месеци, а от седмица имаше и главоболие. Ръката му също изтръпваше и беше пратил Неб при речната жена за соли, в които да я кисне. Количеството документи беше огромно още от първите дни, а след пристигането му тук продължи да расте стабилно. Трябваше да работи непрекъснато, ако искаше да приключи с повдигнатите въпроси преди съвета. Сядаше на бюрото си още по тъмно и си тръгваше, след като падне мрак.

Днес нямаше да е по-различно.

Чу приближаването на Исаак през притворената врата — тракането и дрънченето на частите му, тежките стъпки и лекото съскане на парата, предхождащо металическия глас. Мехослугата надникна в стаята.

— Отче?

— Здравей, Исаак. Влез.

Металният човек се вмъкна в помещението. В една ръка държеше клетката със златната птичка, която Петронус го бе накарал да провери, а в другата — наръч листа.

— Свърших с механичната птичка. — Исаак остави клетката в ъгъла на бюрото, на същото място, откъдето я бе взел преди две-три седмици.

Петронус я огледа. Исаак искаше да я поправи, но той не му разреши, преди да научат повече. Птичката седеше на дъното на клетката, главата ѝ трептеше, а единственото здраво око се въртеше свободно. Овъгленото крило беше изкривено и от него излизаха искри, а металните ѝ нокти се свиваха автоматично. Папата насочи погледа си към Исаак.

Очите на мехослугата проблеснаха.

— Паметта и командите за поведение са сериозно повредени от огъня. Няма как да установим последните ѝ инструкции, но тя наистина е собственост на Ли Там. Намерих посвещение от папа Интелект Седми, който я подарил на Шей Ли Там.

Петронус отмести изненадано поглед към птичката. Интелект е бил на папския трон векове преди орденът да започне да изучава машините на Стария свят.

— Значи не е андрофрансинско дело?

— Не, отче. Тя е възстановена, а не изработена по модел.

Петронус подбра внимателно следващите си думи. Заклинанието на Ксум И’Зир все още бе чувствителна тема за металния човек.

— Повредите ѝ съвпадат ли със… събитията… в Уиндвир?

Очите на Исаак потъмняха, първо едното, после другото, и той се извърна.

— Да, отче. — От гърба му изригна пара със свистене и устата му се отвори и затвори. Петронус се бе научил бързо как да разчита тези белези. Исаак беше угрижен. Накрая металният човек продължи: — Но не разбирам. Механиката ѝ е здрава, а е значително пострадала.

— Да — кимна Петронус.

Исаак понижи глас.

— Аз и останалите мехослуги бяхме в епицентъра на разрушенията. Защо на нас ни няма нищо?

Старецът сви рамене.

— Кракът ти е повреден.

Исаак поклати глава.

— Съгледвачите на Сетберт го повредиха. Самото заклинание не стори нищо на никого от нас. Не разбирам.

Петронус повдигна вежди. Не знаеше, че контузията не е резултат от заклинанието, и се зачуди защо не е мислил по този въпрос. Имаше общо четиринайсет мехослуги и всички без Исаак са били в библиотеката по време на разрушението. Беше видял почернелите останки и развалините от андрофрансинските артефакти, които работниците успяха да изкопаят. Малка част от тях можеха да бъдат възстановени. А металните хора се бяха измъкнали почти невредими.

— И аз не разбирам.

Исаак остави документите, които носеше, на малкото празно пространство на писалището.

— Това ме подсеща за другия въпрос, който искахте да разуча, отче.

Петронус разтърка слепоочия в опит да си спомни. Главата му беше задръстена и вече започваше да усеща болката зад очите си.

— Кой въпрос?

— Прегледах ресурсите на ордена, свързани с магии и машини, пригодни за военна употреба. Изложил съм всичко в доклада си.

Петронус погледна документите, но не ги взе.

— Можеш ли да обобщиш накратко?

Исаак кимна.

— Естествено, отче. Накратко, не е останало нищо.

Петронус грабна първата страница и я огледа.

— Нищо ли?