Кен Сколс - Ридание

„Може би смъртта е изгодата, която търси.“

Рудолфо извървя разстоянието помежду им, докато Влад хвърляше последната книга в огъня и завърташе количката.

— Лорд Рудолфо. Нали ще простите, ако продължа с делото си, докато говорим? Имам още много работа.

Рудолфо кимна.

— Много добре — каза Влад Ли Там. — Последвайте ме. — Забута количката по тясната пътека, осеяна с пъстри цветя, към отворените врати на имението. Рудолфо го последва през страничния вход, домакинът буташе количката по дебелите килими на коридора. Завиха надясно, после наляво. Стените бяха празни, но ясно си личаха следите от доскорошните произведения на изкуството.

— Заминавате ли? — попита Рудолфо.

— Да — отвърна Влад Ли Там през рамо.

Забавиха ход и влязоха в обширната библиотека. Бяха останали малко книги, предимно популярни неща без стойност, зарязани в бързането.

— Къде отивате?

Ли Там сви рамене.

— Не знам. Извън Познатите земи. — Той изгледа студено Рудолфо. — Но личните ми работи не ви засягат. На Деветте горски дома предстои много работа и голяма отговорност.

Минаха покрай огромните библиотеки, които стигаха чак до тавана, и спряха пред един изкривен шкаф. Влад Ли Там го дръпна с две ръце. Шкафът се завъртя и разкри тайна стая — по-малка библиотека с килим, малка масичка и кресло. Само един от рафтовете не беше празен и Рудолфо опита да пресметне колко курса бе направил Влад до огъня отвън. Всички книги бяха еднакви — малки томчета с черна подвързия, наредени в редица. Влад започна от края и вдигна един том, задържа го, сякаш го претегляше с ръка.

Рудолфо присви очи.

— Почвам да вярвам, че личните ви работи ме засягат съвсем пряко. — Той замълча за кратко. — Каква е връзката между клана Ли Там и еретика Фонтейн?

Влад Ли Там задържа книгата в дланта си и не отговори. След това я постави внимателно в количката.

— Много добре. — Обърна се към Рудолфо и поглади копринената си роба. Думите му бяха ясни и твърди. — Пратих го да предизвика бунт в Деветте горски дома и да убие родителите ти. — Гласът му стана съвсем тих. — Той беше седмият ми син.

Ръцете на Рудолфо се спуснаха към дръжката на ножа му. Усети как лицето му пламва.

— Ваш син?

Влад Ли Там кимна.

— Много го обичах.

Думите го удариха здраво, макар Рудолфо да не знаеше защо. Може би заради начина, по който старецът ги изрече.

— Защо ви беше подобно нещо?

Мъжът въздъхна.

— Ти би трябвало да разбираш. Нали знаеш първия ред от Евангелието на П’Андро Уим?

„Промяната е пътят на живота.“

— Да — кимна Рудолфо.

— А Първото откровение на Т’Ерис Уим?

То беше кредото на мъчителите на покаянието. „Промяната може да бъде наложена с внимателен план и разумни действия.“ Те изрязваха уимски лабиринти в плътта на жертвите и се надяваха, че прекосяването на тези лабиринти ще донесе промяна и истинско покаяние.

— Знаете, че са ми известни.

— Една река може да се пренасочи, с достатъчно време и труд. — Влад се обърна към етажерката и взе нова книга. — Както и човек… или светът.

Рудолфо извади наполовина камата си.

— Убил си баща ми, за да предизвикаш някаква промяна у мен?

Ли Там кимна.

— Да. Но става дума за нещо, по-голямо от теб. Става дума за запазването на светлината. — В очите му се появи тих гняв. — Аз изиграх своята роля в името на светлината, Рудолфо. Платих цената за службата си. Ако искаш някакво правосъдие, за да продължиш напред, можеш да го получиш. Но след като ме убиеш, върви и изиграй своята роля. — Влад взе следващата книга от рафта. — Също така ще ти бъда благодарен, ако ме оставиш да привърша със задачата си.

Рудолфо пусна дръжката и ножът се плъзна обратно в канията. Колко ли курса до кладата бе навъртял старецът? Двайсет? Трийсет? Беше трудно да се каже, но Рудолфо не се съмняваше, че рафтовете са били пълни в началото.

— Тези книги…

Влад Ли Там отговори, преди той да довърши въпроса си.

— Това са архивите с дейността на клана Ли Там в Познатите земи, възложена от Т’Ерис Уим по време на Първото папство.

Рудолфо огледа немаркираните томове. Количеството им го смая.

— Толкова отдавнашни ли са?

— Да. От дните на Заселването.

Влад Ли Там взе последната книга и му я подаде.

Рудолфо я отвори и видя написаното. Беше на кланов език, който не знаеше, макар че разпознаваше някои от символите. Думите бяха сгъчкани, а отстрани имаше и цифри, които вероятно бележеха датите. Книгата беше само частично запълнена и той осъзна, че това вероятно е неговият том, последният. Спомни си думите на Влад.