Кен Сколс - Ридание

Очите на младежа се разшириха.

— Но, ваше светейшество, може да…

Петронус не го остави да довърши.

— Брат Небиос — каза той със строг тон, — няма да го изучавате. Искам да го унищожите. — Наведе се, усети как бузите му пламват от гнева. — Няма да позволя друго оръжие да попадне отново в неподходящи ръце.

Щом го каза, съжали. Видя объркването на момчето и как после пребледня, щом разбра.

— Друго оръжие?

Петронус не отговори, дори когато Неб повтори въпроса. Накрая отново зави оръжието.

— Унищожи го!

— Добре, ваше светейшество.

Петронус се обърна към Исаак.

— Искам отново да прегледаш инвентарните списъци. Трябва да знам какви военни магии и машини се съхраняват в паметта на мехослугите. Предстоят ни тежки решения в идните дни — кои части от светлината да запазим и кои да оставим да изгорят прилежно.

— Да, отче — кимна Исаак.

Двамата се надигнаха. Неб хвърли още един любопитен поглед, но Петронус се направи, че не го забелязва. Знаеше, че момчето се е заинтригувало. Дори можеше да го намрази за това.

Ако не за него, то със сигурност за предстоящото.

Петронус нямаше да го вини. И сам се мразеше.

Джин изчака да се свечери, преди да се отправи към малкия кабинет на папата. Неб и Исаак се бяха оттеглили и апартаментът, в който се помещаваше щабът на андрофрансините, беше тих и тъмен, с изключение на светлината изпод вратата на кабинета. Съгледвачите, които охраняваха, обявиха пристигането ѝ и я пуснаха.

Старецът вдигна глава от купчината документи и остави писалката си.

— Лейди Там. — Той леко наклони глава.

— Ваше светейшество — отвърна тя. Очите ѝ се стрелнаха към клетката с птичката в ъгъла на писалището. Като момиче прекарваше часове с нея и опитваше да я научи на различни фрази във влажната крайморска градина на баща си. Сега ѝ се струваше по-малка.

И олющена. Лъскавите златисти пера бяха обгорени, а главата и цялата ѝ дясна част висяха. От овъглената дупка на окото се подаваха медни жички. Дори не можеше да стои правилно — клечеше в ъгъла на клетката и трептеше, а единственото останало око примигваше бясно.

Седна на простия дървен стол пред писалището, без да я изпуска от поглед.

Петронус явно видя какво гледа.

— Разпознавате ли тази машина?

Джин вдигна глава и се обърна към него.

— Да, ваше светейшество. Беше на баща ми — дар от андрофрансините. Докараха я днес заедно с неговата библиотека.

Веждите на Петронус се извиха.

— Неговата библиотека ли? Защо Влад Ли Там ни праща библиотеката си?

И тя се чудеше за същото през по-голямата част от деня. Баща ѝ обичаше книгите си и не можеше да си представи какво би го накарало да се раздели с тях.

— И аз си задавам този въпрос, ваше светейшество.

— Питахте ли го?

Джин поклати глава и подбра точните думи.

— Вече не поддържам връзка с баща си.

Видя изненадата по лицето на Петронус. Зърна въпросите, които се оформяха в очите му, и как той се насили да ги заобиколи.

— Значи по някаква неясна причина Влад Ли Там е дарил библиотеката си за нашата кауза. И е включил тази механична птица. — Той се замисли. — Изглеждате обезпокоена, лейди Там.

Тя кимна.

— Има и още. — Джин преглътна. Част от нея се боеше да продължи. През последните месеци бе преминала от съмнение във волята на баща си към открито презрение на делата му из Познатите земи.

Мразеше собствената си роля още повече. Отново погледна към птичката. Осъзна, че Петронус я чака да продължи.

— Неб смята, че е видял птицата край Уиндвир в деня на унищожението.

Петронус се наклони напред и присви очи.

— Баща ви използвал ли я е някога за пренасяне на съобщения?

Тя поклати глава.

— Не. Смяташе, че твърде много се набива на очи.

Петронус кимна бавно и също се загледа в птичката.

— Чудех се дали е замесен в това.

Стомахът на Джин Ли Там се сгърчи. Още не го бе казала, но и тя се чудеше същото. Със сигурност Сетберт бе разрушил града. Това не предизвикваше съмнение. Сам го беше признал. Но тя познаваше Сетберт — изпадаше в пристъпи на гняв, бе мързелив и безмилостен. Не се съмняваше, че е опустошил Уиндвир. Но нито за миг не допусна, че не е бил подтикнат в тази посока. А в Познатите земи имаше само един човек, чиято главна работа бе да подтиква другите да изпълняват желанията му, чрез мрежата от деца, които събираха информация и изпълняваха плановете. Накрая тя промълви думите, от които се боеше, още щом бе зърнала птичката.