Кен Сколс - Ридание

Неб никога не беше виждал нещо подобно. Всички до един се съблякоха голи, заровиха униформите си в гората и заминаха.

Това се случи преди две седмици.

Сега каруците с книги и находки пристигаха по стабилен график, два-три пъти седмично. Андрофрансински бежанци и ресурси се стичаха от летния дворец, Изумрудения бряг и дори от градовете-държави в делтата. Мълвата за възстановяването на библиотеката се бе разнесла из Познатите земи. Дори в момента екип от инженери полагаше основите.

Неб и Исаак инвентаризираха всяка каруца, за да може да запазят информацията в паметта на металния човек.

Неб наблюдаваше работата на мехослугата, как очите му се отварят и затварят трескаво, докато пише.

— Сетберт ще пристигне вдругиден — съобщи младежът.

Исаак вдигна глава.

— Какво ще правят с него?

Неб сви рамене.

— Рудолфо смята да го остави на площада, за да изкупи вината си под подсолените ножове на мъчителите.

Беше учил за тези по-тъмни аспекти на уимския култ и потръпна, като се замисли какво значи това. Различните прорези си имаха имена и се свързваха един с друг, докато не оформеха голям уимски лабиринт.

Исаак не каза нищо и Неб продължи.

— Но Петронус иска да го съди за опустошението… — Видя как металният човек потръпна и се спря. — Съжалявам, Исаак.

Мехослугата поклати глава.

— Няма за какво да се извиняваш, брат Небиос. Част от мен смята, че той заслужава наказание за престъпленията си.

Неб кимна.

— Когато срещнах Петронус, се намирах в шатрата на Сетберт и разучавах охраната му. — Той замълча. Наистина ли бяха минали толкова месеци? — Бях откраднал съгледвачески магии от лейди Там и възнамерявах да ги използвам, за да го убия.

Очите на Исаак проблеснаха.

— Знаеше ли какво е сторил?

Неб кимна.

— Да. Но Петронус ме видя и ме спря.

Исаак се замисли.

— Ти си момчето, оцеляло след заклинанието. Сега си герой на андрофрансинския орден. Вярваш ли, че твоята сдържаност те е довела до това?

Неб се засмя и остави книгата, която бе вдигнал от каруцата.

— Аз не проявих сдържаност. Петронус ме спря.

Исаак отново се втренчи в него.

— Но доволен ли си?

Младежът се замисли.

— Да. Така мисля.

Исаак се загледа зад гърба му и се надигна.

— Лейди Там. Каква приятна изненада.

Неб вдигна поглед и се изчерви. Лейди Там беше хубава, макар сега да виждаше, че не е и наполовина толкова красива, колкото Уинтърс. Въпреки това не можеше да отрече красотата ѝ и когато тя му се усмихна, лицето му почервеня.

— Здравей, Исаак. Небиос — кимна тя и на двамата. — Как върви инвентаризацията?

Неб също се изправи.

— Намерихме три машини. Малки са, но две от тях са в добро състояние.

— Вярвам, че ще успея да ремонтирам третата — допълни Исаак. — Очевидно едно от колелцата ѝ се е разместило.

Джин Ли Там надникна в каруцата и на Неб му се стори, че за миг на лицето ѝ се мярва изненада. Проследи погледа ѝ и видя златна птичка в златна клетка. Крилцата ѝ бяха счупени, а вратлето ѝ потрепваше.

— Откъде идва тази каруца? — попита Джин.

Неб продължи да гледа златната птица, нещо го човъркаше. Внезапно си спомни миризмата на сяра и озон по време на огнения дъжд и потръпна.

Исаак направи справка с документите.

— Идва от Изумрудения бряг. Частна колекция.

Неб беше видял птичката да лети ниско над земята, златните ѝ пера димяха. Осъзна, че точно тя е била при Уиндвир. Отвори уста и от нея се изля поток от неразбираеми думи, части от писания, примесени с прорицания. Бързо я затвори и погледна Джин Ли Там.

— Неб?

Той изчака напрежението да отпусне гърлото му и успя да промълви:

— Видях тази птица в Уиндвир.

Очите ѝ се присвиха и тя стисна зъби.

— Наистина ли?

Той кимна.

— Да.

Джин Ли Там внезапно извърна поглед.

— Надявам се, че можеш да я поправиш. — След това се овладя. — Петронус ви вика и двамата. — Тя се замисли за миг. — Занесете му птичката. Кажете му, че после бих искала да поговорим за нея.

Неб грабна документите. Сигурно папата го викаше да обсъдят съвета.

Съветът на епископите се свикваше след няколко седмици. Много от работниците, дошли на север с Неб, в момента издигаха шатри и трибуни за провеждането му. Последните покани щяха да бъдат изпратени утре.

Неб тръгна към имението, но осъзна, че постъпва невъзпитано, и спря да изчака Исаак и лейди Там.

Исаак носеше златната клетка.

Джин Ли Там се взираше в нея. Неб не беше виждал никога по-искрено тъжен поглед.