Кен Сколс - Ридание

— Боя се, че баща ми е използвал Сетберт, за да разруши Уиндвир.

Петронус кимна.

— Сигурно ви е тежко да стигнете до подобно заключение. — Тонът му стана по-нежен. — Тежко е да открием, че това, което обичаме най-много, не е такова, каквото изглежда.

Джин кимна и откри, че трябва да се бори с напиращите сълзи. Успя да се овладее и се замисли за този стар папа. В думите му се съдържаше обвинение и в съзнанието ѝ се оформи въпрос. Поколеба се, но все пак го зададе.

— Затова ли напуснахте папството?

Петронус кимна.

— Отчасти.

— Но сега, след толкова години, се завърнахте. Искало ли ви се е просто да бяхте останали?

— Всеки ден — въздъхна Петронус. Следващите му думи бяха пропити от мъка. — Все си мисля, че ако бях останал, можех да намеря начин да предотвратя тази трагедия.

Джин си бе задавала подобни въпроси днес, докато си мислеше за птичката и какво означава тя. Беше прекарала три години със Сетберт, бе събирала информация за баща си и бе разпространявала сведения по негово нареждане. „Трябваше да проумея какво се случва, но бях заслепена от вярата в баща ми.“

— Искам го всеки ден — продължи Петронус. — Но знам, че това е мрежа с множество дупки. — Той се усмихна насила. — Истината е, че с тогавашните ми знания взех най-доброто възможно решение. Ако бях останал, вероятно щях да съм погребан с другите от Уиндвир. А сегашната ми работа е по-важна от всяка друга преди.

Джин Ли Там кимна.

— Разбирам.

Петронус погледна птичката.

— Ще накарам Исаак да провери паметта ѝ и ще видим какво ще научим по този въпрос. — Той се размърда неловко. — С баща ви бяхме добри приятели едно време. Ще ми се да мисля, че момчето, което познавах, не би могло да донесе такъв мрак на света.

Джин Ли Там не отговори веднага. Мислеше за Рудолфо — за семейството и приятеля му Грегорик. Мислеше и за безбройните други, които баща ѝ, а и неговият баща преди това бяха превили като корито на река, за да изпълнят стратегиите си за света. Мислеше за братята и сестрите си, жертвани в името на каузата. Несъмнено бяха много повече, отколкото щеше да узнае някога.

— Баща ми е способен на много неща.

Двамата помълчаха за минута.

Накрая тя се изправи.

— Благодаря, че ми отделихте време, ваше светейшество.

Прибра се в стаята си, седна на леглото и се загледа през прозореца. Настъпваше пролет и цветята цъфтяха. Дъждовете най-сетне спираха. Замисли се за думите на Петронус и за бебето, растящо в нея.

„Сегашната ми работа е по-важна от всяка друга преди.“ Джин Ли Там погали корема си с надеждата, че светлината на сегашното ѝ дело ще засенчи мрака на предишното.

В имението на Влад Ли Там кипеше дейност, когато Рудолфо наближи неохраняваната порта. Голямата сграда се извисяваше над палмите и над зеленото море с белите плажове. Половината армада беше пристанала, а другата половина се намираше на котва в залива. Рудолфо видя сандъците, бъчвите и палетите, които слугите товареха на корабите.

Беше взел разстоянието за шест дена — цяло чудо, — като спираше само в краен случай. Язденето сам и анонимен си имаше привилегии — сред които относително лесното намиране на подслон. Рудолфо бе използвал времето, за да планира предстоящата конфронтация.

Но когато пристигна и видя отворените, неохранявани порти и слугите, които мъкнеха кутии и сандъци през градината към доковете, се спря.

„Готвят се да заминат.“ Но защо? Той се огледа отново. Хората се движеха с методична припряност. От време на време се подвикваха въпроси и заповеди. Имаше система, заложена стратегия във вършенето на работата. И хората бяха разделени на екипи.

Рудолфо се насочи към един мъж на средна възраст с дълга червена коса.

— Аз съм лорд Рудолфо от Деветте горски дома, генерал на Скитащата армия — представи се с лек поклон. — Искам да говоря с лорд Влад Ли Там.

Мъжът кимна.

— Той ви очаква. — После посочи другия край на имението. — Следвайте пушека.

Рудолфо помириса въздуха и долови леката миризма на дим, освен това го видя да се издига зад къщата. Заобиколи градината и миризмата се засили. Щом мина покрай северното крило на имението, зърна кладата.

Влад Ли Там стоеше до нея и я подхранваше с подвързани книги от една ръчна количка. Беше с гръб и Рудолфо си помисли, че лесно може да го убие.

Но все още не беше ясно. Защото Влад Ли Там би застанал в такава позиция само ако я бе обмислил предварително и бе видял изгода.