Кен Сколс - Ридание

Трябваше да признае, че баща ѝ не я насилваше. Но може би това също бе втъкано в сложния гоблен, създаден от него и предците му.

От комина на колибата излезе пушек и нещо се раздвижи. Джин Ли Там излезе от укритието си, прекоси калния двор и почука леко на вратата.

Речната жена я посрещна с усмивка.

— Лейди Там — поклони ѝ се сякаш беше очарована да я види. — Моля, влезте. Тъкмо сложих чая.

Джин събу ботушите си на прага и ги остави до стола.

— Благодаря.

Видя, че малкото помещение и прилежащата работилница бяха по-препълнени с чували и стъкленици от обичайно. Някои от купчините стигаха до половината ѝ ръст.

— Войната е трагично нещо, но помага на бизнеса — поясни речната жена. — Магии за копита, магии за хора, магии за ножове и за разпити. Дори мъчителите дават поръчки в очакване на бъдещата работа. — Тя се засмя. — Мъжете и тяхното насилие. — Наля чай в две керамични чаши и сложи едната пред Джин Ли Там, след което седна срещу нея. — Стига сме говорили за смъртта. Да обсъдим живота.

Джин кимна и отпи от чая. Имаше силен вкус на мед и лимон и затопляше добре.

— Използвах всичкото лекарство. Имам нужда от още.

Речната жена се усмихна.

— Не мога да ви дам още.

Джин Ли Там примигна и остави чашата си. Обзе я паника, която се усили от само себе си, щом осъзна колко е уплашена, че може да не успее да продължи опитите с Рудолфо. Колкото и да мразеше заблудата — и да си повтаряше десетки пъти, че ще му каже, — тя бе станала доста добра в подправянето на питиетата няколко часа преди да легнат заедно. Знаеше, че ако му признае за тази заблуда, щеше да остави следи, водещи към други, и накрая можеше да разкрие намесата на баща си — а и собствената си роля — в живота му.

Нямаше да може да понесе погледа му, щом той осъзнаеше, че кланът Ли Там е убил брат му, родителите му и най-близкия му приятел, за да може животът му да тръгне в посока, определена от един човек.

Всичко това мина през главата ѝ и тя усети как нещо стиска сърцето ѝ.

— Не разбирам! — промълви накрая Джин Ли Там. — Нали имаш рецептата. Ще уредя доставката, ако някои от съставките липсват.

Речната жена продължи да се усмихва и поклати глава.

— Няма да е разумно, лейди Там.

Джин усети как гневът ѝ се надига. Гласът ѝ стана хладен, докато избутваше стола назад.

— Имам нужда от това лекарство. Ако не можеш да го направиш, сигурна съм, че жената в залива Калдус ще ми свърши работа.

Речната жена пак се засмя.

— Лейди Там, моля ви, седнете!

Джин се поколеба, но седна. Внезапно се притесни и не можа да погледна жената в очите. Затова започна да се озърта из стаята.

Усети как старата груба ръка хваща нейната и я стиска.

— Не мога да ви дам повече, защото може да навреди на вашето бебе.

Джин вдигна рязко глава.

— Какво?

Речната жена кимна.

— Вече си личи по всичко. По тена на кожата ви. По блясъка в очите. По самата ви походка. — Тя стана и отиде до шкафа, откъдето извади златен пръстен, привързан със синя и розова панделка.

Джин Ли Там усети как сърцето ѝ трепва.

— Тоест?

Речната жена кимна отново и взе ведро с вода.

— Бременна сте. При това отскоро. — Тя намигна.

Джин не знаеше какво да каже. Остана неподвижна, докато старицата стискаше пръстена в юмрук и мърмореше нещо на неразбираем език. После наля купа с вода и пусна пръстена вътре, без да спира да мърмори.

— Е, да видим какво казва водата ви на реката.

Джин тръгна с купата към задната стаичка и внезапно се почувства странно разголена. Страхът и въодушевлението се бореха в нея, не знаеше дали ѝ се иска да затанцува, или да побегне. След като върна купата, речната жена я взе и я остави на масата.

— Допийте си чая, скъпа. Трябва да мине малко време.

Джин Ли Там погледна към купата и пръстена на дъното ѝ. Панделките бяха привързани към него и се поклащаха в течността.

— Ами ако е грешно?

Речната жена поклати глава.

— За четирийсет години не съм пропускала да позная жена с дете, дори на следващата сутрин, ако ме разбирате. — Тя се усмихна и отпи от чая си.

Запазиха мълчание, втренчени в купата. Накрая речната жена плесна с ръце.

— Чудесно! — Синята панделка се бе развързала и изплувала на повърхността.

Джин Ли Там нямаше нужда да пита за значението. Отпусна се на стола и издиша. Очите ѝ се насълзиха и я прониза тръпка.

— Момче — промълви тихо тя.

Жената кимна.

— Силно, според поличбите. Как ще го кръстите?

Нямаше нужда да се замисля. Името изскочи пред очите ѝ, макар да не бе разсъждавала досега.