Кен Сколс - Ридание

Петронус поклати глава.

— Искам човек от ордена да върши тази работа.

Неб сви рамене.

— Не знам. Повечето андрофрансини отидоха в летния папски дворец. Останали са неколцина, но не ги познавам добре.

Петронус се усмихна.

— Доколко си съгласен с препоръките на Гарвър?

Неб се намръщи.

— Мисля, че можеш да свършиш повече на по-безопасно място. Без значение в какво вярваме, има още един папа, който се бори за власт и внимание, и единственият начин да го победиш е да си по-силен и по-добър. — Лицето му омекна и той отново сви рамене. — Явно съм напълно съгласен.

Петронус се изправи.

— Тогава си намери ново расо, Неб.

Младежът го погледна и на лицето му се изписа объркване.

— Току-що те направих свой адютант. Първата ти задача е да привършиш с работата си тук. След това ще се присъединиш към мен в Деветте гори, за да помогнеш за възстановяването на Великата библиотека.

Момчето почервеня и заекна, а Петронус се засмя и излезе от столовата. Надяваше се, че взема добро решение. Имаше нюх да различава пастирите от стадото, но този пастир беше твърде млад, а стадото бе дръгливо.

Все пак момчето бе видяло делото на Ксум И’Зир и бе оцеляло. Беше гост на блатния крал и обект на военните му проповеди. Беше го провъзгласил за папа и погребваше мъртвите си събратя.

Нещо повече, знаеше кога да пази тайна дори по-добре от него самия и кога е дошло време да я разкрие на света.

Това само по себе си бе достатъчно за Петронус да му повери погребването на Уиндвир.

Петронус замина след три дена. Неб гледаше как ескортът му прекосява равнината на Уиндвир и се изгубва в северните гори. Изобщо нямаше време да се приспособи към новите си отговорности. Но усетеше ли надигащата се паника, си спомняше какво му каза Петронус.

— Ти видя всичко, което правех тук — наставляваше го старецът през първата вечер, когато Неб го помоли да премисли решението си да го постави начело. — Няма да се занимаваш със смените на стражите и останалите военни въпроси. Просто продължавай работата и внимавай да имате припаси. Въпросите, които не могат да чакат няколко дена за птица, решавай на събрание или питай човека, който ще остави тук Рудолфо. — Петронус помълча малко, усмихна се и сложи ръка на рамото му. — Знам, че не е леко. Но не те натоварвам повече, отколкото смятам, че можеш да понесеш. — Накрая се наведе и промълви тихо: — Ти най-добре разбираш защо трябва да свършим тази работа.

Неб кимна. След това непрекъснато следваше Петронус и му задаваше всеки въпрос, за който се сети.

Сега, три дена по-късно, отново изпитваше несигурност. След като Петронус замина, той изпрати работниците по местата им. Никой не възрази. После провери графика за припасите, каруцата с артефактите и кухнята. Накара готвача да му завие малко храна и тръгна да обикаля и да надзирава работата. Разриването на снега ги бавеше допълнително и въпреки че студът не беше още непоносим, налагаше се да скъсяват значително смените. Една от най-големите му надежди бе, че Петронус ще поиска помощ за копаенето на гробове.

Неб обиколи навсякъде, като повдигаше расото си да не се намокри от снега. Бяха разделили Уиндвир на квадранти. Вътрешната част, зад стените на града, бе разцепена на северна, западна, източна и южна. Повечето от тях бяха разкопани, за да открият колкото се може повече артефакти. Бяха разделили и външната част по същия начин. Бяха привършили с източния и южния квадрант, но несигурността около действията на блатния крал — въпреки думите му — ги държеше встрани от северния. В момента копаеха дупки в западния.

Когато Неб стигна до северните предели, вече бе огладнял. Разчисти снега под едно дърво и извади двете пържени филии и парчето агнешко. Изяде сандвича, отпивайки от манерката си между хапките, и се зачуди за двайсети път през този ден какво ли прави блатното момиче Уинтърс в момента, дали и тя мисли за него, и дали ще се срещнат отново.

Усети, че се изчервява, и върна мислите си към равнините. Тя се появяваше все по-често в главата му и Неб не бе сигурен защо. Дори я беше сънувал два пъти. Говореше с брат Хебда за Изпепелената пустош и я видя през прозореца — стоеше под самотен бор, наблюдаваше го със странна усмивка на мръсното си лице.

Внезапно някой кихна силно и Неб подскочи. Огледа се, но не видя никого.

— Знам, че си тук.

Тишина.

— Ти си блатен съгледвач. — Внезапно го споходи една мисъл. — Ти си същият съгледвач, който ме отведе при краля ви.