Кен Сколс - Ридание

— Това е сън за нашия дом — беше му казала тя и Неб се събуди, уплашен, че наистина лежи до него, а не е само обект на копнежите на въображението му.

Двамата завиха на север и се отдалечиха от реката, постепенно нагаждайки крачките си в ритъм. След известно време Неб обърна лице към нея и видя колко е тъжна.

Уинтърс го погледна и сякаш разчете мислите му.

— Нашето време изтече. Ще ми липсват тези разходки.

Неб сви рамене.

— Сигурен съм, че пак ще се видим, Уинтърс. — Знаеше, че трябва да каже още нещо и се надяваше, че е улучил правилните думи. — А и искам да те видя отново.

Тя стисна ръката му.

— И аз. Но ще е сложно.

Той спря. Внезапно осъзна какво трябва да стори и думите се заизливаха, преди да успее да премисли.

— Тогава ела с мен! Блатният крал няма ли да ни разреши? Може Рудолфо да се застъпи за нас. Ела да ми помогнеш с библиотеката.

Уинтърс пусна ръката му. Усмихна се криво и красотата ѝ въпреки пепелта и калта по лицето ѝ го накара да трепне.

— Интересно предложение, Небиос бен Хебда.

Неб се изчерви при думата „предложение“ и понечи да оправдае изблика си, но тя продължи и не му даде възможност.

— Какво да правя в Деветте гори? Как ще помогна за библиотеката? — Пристъпи напред и той усети земната ѝ миризма. От нея лъхаше топлина и той също направи крачка напред.

Само една стъпка. И после целувката. Но не можеше да го стори.

— Сигурен съм, че Петронус ще ти намери работа.

Тя се засмя.

— И аз съм сигурна. Но не се вълнувам от неговите намерения към мен, а от твоите.

Неб усети как лицето му пламва и загуби дар слово. Отвори уста, но думите заседнаха в гърлото му.

Уинтърс го изгледа дяволито.

— Детството остана вчера, а зрелостта ще дойде вдругиден. В чия къща ще отида? Какво семейство ще имам?

Той отново заговори, без да се замисля.

— Ще бъдем заедно!

Момичето се засмя.

— Ще ме вземеш ли за жена, Небиос бен Хебда? Ще вдигнеш ли горянска сватба с много музика и танци? Това ли ще направиш? — Тя млъкна за миг. — Мисля, че андрофрансините не правят така.

И той го знаеше. Макар че през годините имаше изключения, например за стратегически съюзи. Но все пак не се беше замислял за брак. Всъщност не се бе замислял за нищо, освен че не иска да се разделя с блатното момиче.

Лицето ѝ стана сериозно, макар тонът ѝ да си остана добронамерен.

— Знам, че си сънувал моите сънища за дома.

Неб зяпна и внезапно се паникьоса.

Тя хвана ръцете му.

— Ти си сънувал сънищата ми. А аз твоите. Не трябва да се тревожим за въпроси, които боговете вече са решили. — Момичето се засмя и го целуна по бузата. — Колкото и далече да сме един от друг, винаги ще се събираме.

„Сънувал си моите сънища за дома.“ Думите ѝ го разтърсиха. Не сънищата на блатния крал. Нейните сънища.

Тя стоеше и изучаваше очите му с леко разтворени устни. Чакаше да види дали той вниква в думите зад нейните думи.

— Ти си… — Неб се опитваше да осмисли казаното.

Тя кимна.

— Днес е денят, за който таях в сърцето си надежда и страх. Но сънищата ми дават голяма надежда, а страхът ми е, че моята заблуда може да разруши доверието ти в мен.

Неб се замисли. Изненадата сякаш надмогваше каквото и да е нараняване, а и в това имаше смисъл. Никога не беше виждал навъсения, облечен в кожи блатен крал в сънищата си, а тя се появяваше постоянно. Заблудата ѝ беше обяснима. През няколкото месеца, в които ръководеше хора, бе почнал да се убеждава във важността на контрола над информация. Не ставаше дума за доверие, а за практичност. Нейната тайна можеше да изтръгне зъбите на внимателно изградения страх от блатните в Познатите земи. Ако се знаеше, че едно младо момиче стои начело на армията…

Тя сви вежди и на лицето ѝ се изписа тревога.

— Небиос, аз…

Неб не я остави да довърши. Моментът беше настъпил и той го разпозна мигновено. Без да се замисля и без да се колебае дори за секунда, пристъпи напред и я прегърна. Притисна я към себе си и бавно приближи устни, а тя изви глава и затвори очи.

Неб целуна момичето, което споделяше сънищата му и което всъщност бе блатната кралица, от която трепереха Познатите земи.

Целуна я и продължи да го прави с надеждата, че сънищата са истински и пътищата им ще се пресекат отново.

Влад Ли Там чакаше в горната стая на ниската квадратна кула на границата с Пилос. Беше оставил приготовленията у дома в ръцете на способните си деца и отплава с един от железните си кораби на тази тайна среща. Придружаваха го четвъртият син и тринайсетата дъщеря, заедно с две отделения от най-добре обучените им мъже и жени. В момента те бяха омагьосани и заемаха позиции около граничната кула. Влад седеше със секретаря си и чакаше.