Рейчъл Хокинс - В плен на магията

— Аз, ъ-ъ, май трябва да млъкна.

Айслин вече не се усмихваше. Дори ми се стори, че в изражението й се е промъкнала уплаха. Финли облегна бедро на масата и скръсти ръце на гърдите си:

— Какво искаш да кажеш с това, че вече нямаш магически сили?

Положих много, ама наистина много усилия да не покажа, че губя търпение.

— Точно каквото чухте. Имах сили, но след това Съветът — това е организацията, която определя и следи за спазването на правилата в магическия свят…

— Мда, това го знаем — прекъсна ме Финли с презрителна физиономия.

— Браво на вас — измърморих. — Та, те извършиха ритуал, който не беше… е, не беше толкова могъщ като Очистването. Магията ми не е изгубена завинаги.

Или поне така се надявах, но това не им го споменах.

Айслин и Финли се спогледаха.

— С други думи — каза Айслин — сега на практика си обикновен човек.

— Освен когато Елодия реши да се всели в тялото ми, да.

Смятах, че тази новина ще ги зарадва — нали уж мразеха магическите същества? Вместо това Айслин стисна силно ръба на масата и увеси глава с дълбока въздишка. Финли постави ръка на рамото й и прошепна:

— Всичко ще бъде наред, мамо. Все нещо ще измислим.

Собствената ми майка погали лекичко гърба ми и промълви:

— О, скъпа! Толкова съжалявам.

Изпитах силно желание да се срина на пода и да избухна в ридания, но го потиснах и само свих рамене:

— Е, нали отидох в Лондон, за да ми отнемат силите. Просто не стана по начина, по който предполагах. Затова пък нямам и татуировки, което е голям късмет.

Внезапно Айслин стовари юмрук върху масата, а когато вдигна глава, напълно отговаряше на представата ми за страховита убийца на чудовища.

— В момента сме във война. Твоите хора се канят да отворят портите на ада и да пуснат демони сред хората, а ти се шегуваш?!

Нямах представа защо изведнъж се превърна от Усмихнатата Айслин в Бясната Айслин.

— За последните няколко часа бях обсебена от призрак, за малко да ми пробият дупка в главата, а накрая разбрах, че майка ми е ловец на магически същества — заявих аз, като я гледах право в очите. — Преди това пък изгубих всички други, които обичам, и научих, че онези, на които съм имала доверие, тайно създават демони. Така че в момента животът ми е отврат. Правила съм си била шеги…

— Сега си безполезна за нас — каза Финли.

— Извинявай, а как точно ви бях полезна преди? — попитах, макар да предчувствах какъв ще е отговорът.

Не се бях излъгала. Финли ме погледна в очите и отсече:

— Нали чу майка ми? Във война сме. Ти трябваше да си нашето оръжие.

— И защо точно смятахте, че ще се съглася? — попитах сърдито аз.

— Торин каза, че ще се биеш за… — намеси се Изи, но Айслин вдигна ръка и я спря.

— Достатъчно, Изолда — каза. — Вече няма значение.

— За мен има — упорствах аз. — Кой, по дяволите, е Торин? И как смятахте да ме използвате, като личната си магическа бомба ли?

Майка ми, която ме бе прегърнала през раменете, ме стисна по-силно. Аз обаче избутах ръката й, отидох до масата и се изправих срещу Айслин.

— Точно това искаха да сторят и Касноф.

Гласът ми леко потрепери, защото се сетих за Ник и Дейзи, двамата млади демони, с които… е, не може да се каже, че сме станали приятели, но в абатство Тори ги бях опознала. Последния път, когато видях Дейзи, тя напълно бе изгубила човешкото в себе си и се опита да ме убие. И вината за това бе на Лара Касноф. Същото важеше за Ник, който нападна Арчър и почти го уби. Лара контролираше Ники Дейзи, защото тя ги бе превърнала в демони.

Колкото й да бяха странни и опасни, в известна степен ми липсваха… съвсем мъничко, разбира се. Може би затова повиших глас:

— Касноф и останалите членове на Съвета искат да използват демони срещу вас и Окото.

Айслин вече не изглеждаше разгневена, а по-скоро сломена. Тя прокара ръка през косата си:

— Наистина ли смяташ така, Софи? Че създават демони, за да предпазят чудови… твоя вид?

— Ами… да, предполагам. В крайна сметка те все разправяха как искате да ни избиете до крак.

По лицето на Айслин пробяга странно изражение — сякаш ме съжаляваше.

— Да, бе, сигурно! — изсумтя отвратено Финли. — Двете Касноф създават демони само по една причина: за да си направят лична гвардия. Доста е удобно да си имаш собствена армия.

За щастие един от столовете бе съвсем наблизо, защото иначе щях да седна направо на земята.

— Не разбирам — измънках и погледнах майка си през рамо.

Устните й бяха свити в тънка, сурова линия.