Кен Сколс - Песнопение

Заплахата си имаше роля, но невинаги бе от полза при събирането на информация.

Някаква светлинка привлече погледа му и той погледна към носа на флагмана си „Странстващ вятър“. Хвана втората част на кодираното съобщение и изчака да го повторят. След това бързо разшифрова думите и цифрите.

Корабът на първия му син „Дъхът на бурята“ беше открил нещо на четири дни път южно оттук. Нещо, което изискваше вниманието му.

Влад извади огледалце и отговори. Още преди да довърши, от кораба се спусна лодка и първият му внук хвана греблата. Идваше сам, а дългата му червена коса се вееше на вятъра.

„Ще е достоен наследник.“ В някакъв момент мантията щеше да премине у първия му син, а след това и у Мал Ли Там. Той имаше най-доброто обучение на света. Беше изкарал ранните си години в андрофрансинското сиропиталище. Папа Интроспект се беше погрижил за това в началото на папството си, скоро след като бе помогнал на Петронус да избяга тайно от ордена. По него време Влад нямаше представа, че собственият му баща е задействал тези събития, още преди да му остави властта, близо две десетилетия по-рано.

Мал Ли Там разполагаше с ум и хитрост, с които може би съперничеше само на бащата на Влад, и си беше изградил име в Познатите земи, без да шуми излишно. Беше сключил дузина неочаквани съюзи и развалил половин дузина други — някои простиращи се чак до дните на преселението, — докато служеше на дядо си. Беше кръстен на пират, който бе спасил живота на баща му, и бе най-острата от стрелите в колчана на клана Ли Там.

„Какво ще наследиш, щом делото ми приключи?“ Беше трудно да се каже. Времето беше един от шифрите, които Влад разбираше добре. Домът му беше изграден в съгласие с писанията на Т'Ерис Уим, който казваше, че с достатъчно време и натиск дори реката ще промени коритото си без очевидна намеса. Но времето беше и съюзник, и враг. Вече беше на седемдесет и две, знаеше, че му остават лакти, а не левги. Беше приключил делата на дома си и бе превел богатствата си на ордена, защото знаеше, че на свой ред Петронус ще остави всичко на Рудолфо.

„И на четирийсет и втората ми дъщеря.“ Знаеше, че тя трябва да роди скоро. Броеше дните и бе започнал няколко поеми в чест на появата на лорд Иаков в този отруден свят.

Мал Ли Там скочи с лекота от лодката и я избута на пясъка. Беше бос и гол до кръста, обут в свободни копринени панталони. Когато приближи до Влад, се усмихна.

— Дядо — поздрави той и наклони глава.

Влад отвърна на поклона.

— Как се чувства първият ми внук тази сутрин?

Мал погледна към празния хамак и набързо построения навес и се усмихна по-широко.

— Обзалагам се, че съм по-отпочинал от теб.

Влад се засмя.

— Може да подремна следобед. — Посочи кораба. — Е, какво са открили?

— Татко не казва. — Мал бръкна в скрития джоб на панталоните си и извади измачкан и изцапан свитък.

Влад го разгъна и прочете кодираното съобщение два пъти, преди да го върне. Бележката беше четлива, макар да бе написана набързо и с трепереща ръка. В нея не се казваше нищо особено. Точките и петната сочеха координати отвъд сегашните им карти, както и спешна нужда от личното внимание на Влад. Но не се споменаваше за никаква опасност.

Той вдигна глава и срещна погледа на внука си.

— Ще тръгнем тази нощ, след края на празненството. Само един кораб. Но прати птица на другите два южни патрула да ни посрещнат на място. Ти идваш с мен.

Изражението на Мал бе такова, че старецът не можа да го определи.

— Смяташ ли, че три кораба стигат?

Влад Ли Там се усмихна и го тупна по рамото.

— Ако имаше някаква сериозна заплаха, баща ти щеше да я спомене. Все пак провери боеприпасите и подбери екипаж, който умее да се справя по море и земя. Ти ще си капитан за това плаване.

Мал Ли Там се поклони дълбоко.

— Благодаря, дядо. Оказваш ми чест.

Влад Ли Там отвърна на поклона.

— И гледай да се появиш на пира — намигна той. — Не се знае кога ще се наложи да участваш в затвърждаването на родството.

Младият мъж кимна с усмивка и се обърна към лодката си. Избута я с лекота и се метна вътре. Извади греблата и загреба срещу прибоя, а Влад Ли Там го гледаше с умиление. Щеше да продължи да го наблюдава, но запристигаха още лодки с други внуци, синове и дъщери. Започна да става топло и над пясъка и джунглата се вдигна мараня.

Мислеше да дремне в хамака и да събере сили за предстоящото празненство. Може би щеше да види най-новия си внук Иаков в сънищата си. Първият, който нямаше да носи името на Там, и единственият, останал в Познатите земи.