Кен Сколс - Песнопение

— Лейди Уинтърс, родството ни остава. Деветте горски дома ще разкрият това коварство. Уверявам ви, че ще окажа съдействие по всички въпроси.

Очите им се срещнаха.

— Благодарна съм, милорд.

Рудолфо посегна за бутилката с огнедъх на масата и повдигна вежди към празната чаша.

— Какво ще правите?

Уинтърс кимна и той й наля малко от ликьора.

— Ще се провъзглася. Рано е, но може би така е било писано. — Изглеждаше объркана и бърчеше вежди. — Само… — Думите й заглъхнаха, тя вдигна чашата към устните си и отпи. После отново се взря в него. — Не видях това в сънищата си.

Рудолфо също си наля от питието.

— Как бихте могли?

Уинтърс сви рамене.

— Видях Неб насън. Видях падането на Уиндвир. С Неб сме виждали обещания ни дом. Мнозина от сънуващите ни крале също са виждали тези дни и ги описват в книгата.

— Възможно е на тези сънища да не може да се разчита винаги — предположи Рудолфо.

— И все пак, миг преди да се вдигне тревога, бях обзета от предчувствие.

Рудолфо се наведе към нея и тя му разказа набързо за преживяването.

— Вятър от кръв? — Той подсвирна и вратата се отвори. Един съгледвач подаде глава в кабинета. „Разбери какви остриета носеха нападателите.“ Съгледвачът кимна и затвори вратата. Рудолфо се обърна към Уинтърс. — Не се поддавам на суеверия, но това трябва да се провери. Ще накарам Исаак да се разрови. Може да се споменава някъде в архивите на библиотеката.

„Нощ на въпроси.“ А и оставаше проблемът с Портата на пазителя.

Чу се ново, по-силно чукане на вратата. Рудолфо вдигна глава.

— Да?

Едрик влезе в помещението.

— Видях Неб на стълбите. Пратих го да събира багаж за утре.

Уинтърс се сепна и Рудолфо забеляза изненадата й. „Заминаването на младежа я притеснява.“ Но разбира се, тя нямаше да попита къде отива.

— Мисля, че няма да тръгна с вас — каза Рудолфо. — Трябва да остана тук.

Едрик кимна и затвори вратата. Погледна към момичето, сякаш я виждаше за пръв път. Изненада се и после сякаш му стана неудобно.

„Може би искате да чуете тези новини насаме.“

Рудолфо видя, че Уинтърс следи ръцете на капитана, но явно не разбира знаците.

— Все още ли смятате да сторите това, което казахте? — попита той. После добави на жестомимичния език на кралете магове: „Мислите ли да се провъзгласите?“

— Да, милорд — отвърна тихо тя.

Рудолфо махна към отсрещния стол.

— Едрик, седни, налей си питие. — После кимна към момичето. — Нещата не са такива, каквито изглеждат.

Едрик си сипа от огнедъха.

— Явно е така.

Рудолфо кимна.

— Това е Уинтърс.

— Да, нашият млад лейтенант е запленен от нея.

— Е, тя не е това, което изглежда. Искам да ти представя Уинтерия бат Мардик, блатната кралица. — Рудолфо се усмихна леко при изненадата на Едрик. — Ханрик беше… — Не можа да се сети за подходящата дума.

— Моята сянка — помогна му Уинтърс с плътен глас. — Той беше образът, който представяхме пред Познатите земи, докато не навърша пълнолетие.

Едрик пребледня, погледна Рудолфо и после пак към момичето. Изглеждаше угрижен.

— Какво има?

Капитанът извърна очи.

— Преследваме нападателите. Нашите съгледвачи са омагьосани и ги следват от разстояние. Отделенията претърсват целия град и всяка стая на имението. Речната жена се грижи за лейди Там. Когато свърши, ще направи аутопсия на мъртвите нападатели, за да открие следите от магиите в органите им.

Рудолфо кимна.

— Извикай и главния мъчител.

Едрик наклони глава.

— Вече го сторих, генерале.

— Къде е Ханрик? — намеси се Уинтърс.

Едрик погледна към Рудолфо, който му кимна.

— Лежи, където падна. Не искахме да нарушаваме обичаите ви.

Уинтърс кимна.

— Благодаря, първи капитане. — После се обърна към Рудолфо. — Ще ни почетете ли, като организирате погребението на Ханрик?

Рудолфо не беше много наясно с блатните обичаи. Преди войната почти не беше срещал тези хора. Помнеше, че едно време баща му бе пленил краля им и го беше дал на мъчителите Изкупители, за да го научат да уважава границите на Деветте гори. Знаеше каквото и останалите — блатните се цапаха с пепел и кал и се опитваха да преживяват в негостоприемните северни пущинаци. Вярваха в мистицизма и екзалтираните пророчества, които кралете им оповестяваха с омагьосан глас във военните си проповеди. Знаеше, че имат обещан дом. Както и че погребват мъртвите си незабавно, а също и повалените врагове. Противното беше смъртоносна обида.

— Разбира се. Ще го положим, където изберете.