Кен Сколс - Песнопение

Преди да срещне горянския крал и да се влюби в него в нощта, когато той върна расото на металния човек, Джин Ли Там дори не помисляше за майчинство. В онези дни всичко бе съсредоточено около делата на баща й — свързваше се с всеки мъж или жена, които й посочеше той, използваше уменията си на куртизанка и съветник, за да играе ролята си в делата на клана Там, да насочва реката на политиката и стратегиите в Познатите земи.

Знаеше, че извън библиотеката на баща й, която той бе дарил на Рудолфо и Исаак, съществува и друга, скрита, която бе виждала само един-два пъти като малка. В малките черни томчета, изписани с шифъра на рода Там се съдържаше историята на Познатите земи, създадена с кръвта и усилията на семейството й. Баща й беше изгорил тези книги в деня, когато Рудолфо се бе изправил срещу него, но реката продължаваше да тече. Баща й беше създал годеника й, бе го оформил от най-ранно детство с тъга, калил го бе със загуби, превръщайки го в силен, възхитителен лидер. Баща й беше създал и нея, като стрела в сърцето на Рудолфо, и беше благословил съюза им.

„Наближава война. Роди наследник на Рудолфо!“ Така й писа баща й неотдавна. И тя се съгласи, защото такова бе желанието му. По-късно любовта й към горянския крал нарасна заедно с подозренията за мотивите на Влад и тя осъзна, че детето ще е само и единствено за Рудолфо.

В цялото това очакване имаше радост, макар в момента да чувстваше объркване, болка и страх. Никога не беше сънувала подобен сън и бе проспала третата тревога. Джин Ли Там, която бе обучена в шпионските изкуства и бе тренирала със съгледвачески магии, бе проспала нападението над новия си дом.

Горянският съгледвач влезе в стаята.

— Речната жена пристига. Ще я пратя първо при вас.

Джин Ли Там стисна зъби от поредния болезнен пристъп.

— Какво се случи?

— Не съм упълномощен да…

Тя го прекъсна бързо и хладно.

— Едрик, виждаш състоянието ми и знаеш, че лорд Рудолфо не крие нищо от мен. Не ме карай да питам пак. — Думите бяха изречени по-остро, отколкото искаше, но след първата седмица, прекарана в леглото, прислугата и охраната на имението й бяха свикнали.

Мъжът преглътна и кимна.

— Да, лейди. Бяхме нападнати. Отряд от омагьосани нападатели проникна в имението и атакува празненството. Блатният крал Ханрик и престолонаследникът на Тюрам Ансилус бяха убити, заедно с охраната им.

Тя усети надигащата се паника.

— А Рудолфо?

— Генерал Рудолфо е невредим и води разследването. — Капитанът спря, но после продължи, отгатнал следващия й въпрос. — Нападателите ползваха невиждани магии. Повикахме речната жена, за да хвърли светлина по въпроса.

„Кървав вятър да пречисти.“ Думите от съня се върнаха и Джин Ли Там зяпна. След това затвори уста. В коридора се чу шум и край стаята й премина отряд от съгледвачи, скупчени около стройна фигура с шарени дрехи. Позна Рудолфо по походката и зеления тюрбан, докато той се отдалечаваше към кабинета си в съседните покои.

— Рудолфо! — подвикна тя и се отдръпна от стената, за да не види, че има нужда от помощ.

Но той не се спря. Продължи с хората си, като даваше нареждания в движение. В гласа му имаше напрежение и тъга, и може би мъничко страх.

Нов пристъп на болка. Джин Ли Там преглътна и понечи да последва Рудолфо в кабинета му. Но краката й отказаха да я слушат и се подгънаха. Слугинята и стражът я подхванаха ловко, а в далечината вратата на кабинета на Рудолфо се отвори и затвори.

Джин Ли Там въздъхна и примигна заради неочаквано напиращите сълзи. Беше плакала повече през последните шест месеца, отколкото през целия си живот. Все пак беше прочела в книгите, че това е нормално за някои жени.

„Не е нормално за мен.“ Както и всичко останало.

„Тази река няма да се премести, преди да й дойде времето.“ Тя се остави да я заведат до леглото. А времето наближаваше.

Джин Ли Там беше решена да го посрещне с цялото си достойнство. Щеше да лежи и да диша, както учеха книгите и речната жена. Щеше да прати вест на Рудолфо да я посети, когато се освободи.

Щеше да роди наследник на любимия си и да забрави за съня. Тази нощ щеше да стане майка и да изпрати сина си в света като остра стрела на светлината.

Щеше да е храбра и да не плаче.

Джин Ли Там се изпълни с гняв заради провала си и остави емоциите и безпомощността й да вземат връх, изчервявайки се, че слугите й я виждаха толкова слаба.

Рудолфо тъпчеше по плюшения килим в кабинета си и преживяваше отново събитията от вечерта. Бяха допуснали да ги изненадат, нещо, което не очакваше и в най-откачените си представи, и това подхранваше гнева му. Миниатюрните следи от омагьосаната кръв на нападателите избледняваха по униформата му. Точици, които изглеждаха като сенки в сравнение с тъмните петна от кръвта на Ханрик, Ансилус и техните хора.