Робърт Джордан - Прероденият дракон

— Помогнете ми — простена плахо жената. Очите й продължаваха да изглеждат почти заспали, но молбата в гласа й беше съвсем като на будна. — Помогнете ми. Моля ви!

Мат примигна. Тя все още не бе помръднала и един мускул под шията си. Той внимателно се приближи, махайки на Сандар да престане с ръмженето си, че била Айез Седай. Тя изви глава, за да го проследи. Нищо повече.

На колана й висеше голям железен ключ. За миг той се поколеба. Айез Седай, бе казал Сандар.

„Ама защо така не помръдва?“ Мат се наведе и свали ключа от колана и така предпазливо, сякаш измъкваше къс месо от вълчи челюсти. Тя извъртя очи към вратата до себе си и изсъска като котка, сгащена от озъбен пес.

Мат така и не разбра защо го направи, но след като не се опита да му попречи да отвори вратата, изобщо не го интересуваше защо седи като натъпкано със слама плашило. От друга страна, се зачуди дали зад вратата има нещо, което чак толкова да я плаши. „Ако е била една от онези, които са пленили Егвийн и другите, изглежда смислено да е седнала тук да ги пази.“ От очите на жената потекоха сълзи. „Само дето е толкоз изплашена, сякаш вътре се крие някои Получовек.“ Но имаше само един начин да го разбере. Той опря тоягата на стената, пъхна ключа в катинара, превъртя го и отвори вратата, готов да побегне, ако се наложи.

Нинив и Елейн бяха коленичили на пода, а Егвийн лежеше между тях, явно заспала. Той ахна, като видя подутото й лице, и си помисли, че едва ли спи. Другите две се извърнаха към него, щом вратата изскърца — бяха почти толкова пребити, колкото Егвийн; „Огън да ме гори! Огън да ме гори!“ — погледнаха го и зяпнаха.

— Матрим Каутон — каза Нинив слисано. — Какво, в името на Светлината, правиш ти тук?

— Дойдох да ви спася, да му се не види — отвърна той. — Огън да ме гори, ако съм допускал, че ще ме срещнат все едно че съм дошъл да открадна баница. — Вие, ако искате, може да ми обясните защо имате такъв вид, сякаш наскоро сте се били с мечки. Ако Егвийн не може да ходи, ще я нося на гръб. Целият Камък е пълен с айилци, или почти, и или те ще избият проклетите Бранители, или Бранителите ще избият проклетите айилци, но както и да стане, най-добре е да се измъкваме по-скоро от това проклето място! Докато можем.

— Внимавай с езика — предупреди го Нинив, а Елейн го измери с укорителен поглед. Нито една от двете обаче не обърна повече внимание на езика му, а се заловиха разтърсват Егвийн, сякаш по тялото й вече нямаше повече синини, отколкото беше виждал през живота си.

Клепачите на Егвийн трепнаха и се отвориха.

— Защо ме събудихте? — изстена тя. — Трябва да го разбера. Ако й освободя връзките, тя ще се събуди и повече няма да мога да я хвана. Но ако не го направя, тя няма да може да заспи напълно и… — Очите й се разшириха. — Матрим Каутон, какво, в името на Светлината, правиш ти тук?

— Ти й кажи — кимна той на Нинив. — Аз съм твърде зает да се мъча да ви измъкна, че да внимавам с ез… — Те бяха зяпнали зад него, толкова гневни, сякаш съжаляваха, че нямат ножове.

Той се обърна, но видя само Джюйлин Сандар, който изглеждаше така, сякаш беше глътнал гнила слива.

— Имат основание — каза той на Мат. — Аз… ги предадох. Но бях длъжен. — Последното бе предназначено колкото за Мат, толкова и за жените. — Онази с многото плитки ми заговори и аз… Трябваше да го направя. — Трите продължаваха да се взират в него.

— Подли хитринки си има Лиандрин, господин Сандар — отрони най-сетне Нинив. — Може би не сте изцяло виновен. Можем да отсеем вината по-късно.

— Ако всичко това вече е изяснено — намеси се Мат, — дали да не тръгнем вече? — Лично на него му беше ясно като в гъста мъгла, но повече го интересуваше да тръгнат веднага.

Трите жени закуцукаха след него през вратата към коридора, но се спряха при жената на пейката. Тя завъртя очи към тях и изхлипа.

— Моля ви. Ще се върна в Светлината. Ще се закълна да ви се подчинявам. С Клетвената пръчка в ръце ще ви се закълна. Моля ви, недейте…

Мат подскочи, защото Нинив изведнъж замахна с юмрук и с един удар събори жената от пейката. Тя остана легнала, най-сетне затворила напълно очи, но макар и легнала, си остана в същата вдървена поза, както докато седеше на пейката.

— Махна се! — възкликна Елейн.

Егвийн се наведе, бръкна в кесията на изпадналата в несвяст жена и взе нещо, което Мат не можа да види.

— Да. Колко е чудесно. Нещо в нея се промени, когато я удари, Нинив. Не знам какво беше, но го усетих.

Елейн кимна.

— И аз го усетих.