Робърт Джордан - Корона от мечове

После дълго остана на върха на кулата. Смаляващата се луна плуваше в небето. Ранд стоеше и гледаше как Машадар изпълва площада съвсем, докато само върхът на Портала остана да се издига над мъгливата пелена. А после мъглата бавно започна да се отцежда — щеше да търси плячка другаде. Ако Самаил бе останал жив, лесно можеше да убие Преродения Дракон. Ранд не беше сигурен дали нямаше да му е все едно. А после си отвори Праг за Плъзгане и си направи платформа, малък диск без перила, наполовина бял и наполовина черен. Плъзгането бе по-бавно от Пътуването и му отне близо половин час, докато стигне Иллиан, и през целия път той пърлеше ума си с името на Лия, отново и отново, биеше се с него като с камшик. Дощя му се да се разплаче. Но беше забравил как.

Чакаха го в Кралския палат, в тронната зала. Башийр, Дашива и ашаманите. Беше досущ като залата, която бе видял в другия край на площада, чак до светилниците на позлатените стойки и сцените, изсечени в мраморните стени и дългия бял подиум. Съвсем същата, само дето всички размери тук бяха малко по-големи и вместо деветте кресла на подиума тук имаше само един позлатен трон, с леопарди на облегалките за ръцете и девет големи колкото мъжки юмрук стършела на задната, така че да обкръжават главата на седящия. Изтощен, Ранд приседна на стълбите пред подиума.

— Доколкото разбирам, Самаил е мъртъв — каза Башийр и го изгледа сурово.

— Мъртъв е — отвърна Ранд. Дашива въздъхна облекчено.

— Градът е наш — продължи Башийр. — Или би трябвало да кажа твой. — Той изведнъж се засмя. — Битката секна много скоро, след като подходящите хора разбраха, че си ти. Не беше кой знае какво. — По разкъсания ръкав на дрехата му имаше засъхнала кръв. — Съветът те чака с нетърпение да се върнеш. С тревога, може да се каже — добави той с насмешлива усмивка.

Осем плувнали в пот мъже стояха в отсрещния край на залата. Облечени бяха в тъмни копринени сюртуци със златно и сребърно везмо по реверите и ръкавите и с водопади от дантела по вратовете и китките. Някои бяха с бради, откриващи горните им устни, но всички имаха широки ивици зелена коприна през гърдите, ивици с по девет златни стършела.

При жеста на Башийр те пристъпиха напред, като се кланяха на Ранд на всяка трета крачка. Най-високият от тях, изглежда, беше водачът — човек с вродено достойнство, но малко сякаш напрегнат.

— Милорд Дракон — проговори той, поклони се отново и опря длани на сърцето си. — Простете, но лорд Бренд май не е тук и…

— Няма повече да е тук — отвърна равнодушно Ранд.

Един мускул трепна на лицето на мъжа при тона на Ранд и той преглътна.

— Както кажете, милорд Дракон — промърмори той. — Аз, да ме простите, съм лорд Грегорин ден Лушенос, милорд Дракон. Като го няма лорд Бренд, аз говоря от името на Съвета на деветимата. Ами… ние тук ви предлагаме… — Той махна нетърпеливо на един по-нисък голобрад мъж, който пристъпи напред с възглавничка, покрита със зелена коприна, в ръце. — Предлагаме ви Иллиан. — По-ниският дръпна коприната и разкри тежък златен венец от лаврови листа, широк два пръста. — Градът е ваш, разбира се — продължи притеснено Грегорин. — Сложихме край на всяка съпротива. Предлагаме ви короната, трона и целия Иллиан.

Ранд се втренчи в короната на възглавничката. Нито един мускул на лицето му не трепна. Хората си бяха мислили, че е решил да стане крал на Тийр, страхували се бяха, че ще стане крал на Кайриен и на Андор, но никой досега не му беше предлагал корона.

— Защо? Толкова ли гори от желание Матин Степанеос да се откаже от трона си?

— Крал Матин изчезна преди два дни — отвърна Грегорин. — Някои от нас се боят… Боим се, че лорд Бренд може да има нещо общо с това. Бренд има… — Той спря и преглътна. — Бренд имаше голямо влияние върху краля, дори твърде голямо, но през последните няколко месеца се беше поотвлякъл и Матин бе започнал да си връща духа.

Ранд посегна да вземе Лавровата корона и от съдрания му ръкав се показа Драконът, виещ се от китката до лакътя му, и блесна под светлината на светилниците също толкова ярко, колкото златната корона. Той я завъртя в ръцете си.

— Все още не сте ми казали защо. Защото ви завладях ли? — Беше завладял Тийр, както и Кайриен, но въпреки това някои все още бяха срещу него и в двете земи. И все пак му се стори, че няма друго обяснение.

— Отчасти и затова — отвърна сухо Грегорин. — Въпреки това щяхме да изберем някой от нас — и преди от Съвета са излизали крале. Но зърното, дето наредихте да ни го пращат от Тийр, изкара името ви на устата на всички, редом със Светлината. Без него мнозина щяха да измрат от глад. Виж, Бренд се погрижи всеки комат хляб да отиде за армията.