Робърт Джордан - Корона от мечове

Погледна през рамо и видя Машадар. Не едно или няколко пипалца, а блеснала сребристосива вълна, сипеща се от една от терасите над тях.

Без да мисли, той вдигна свободната си ръка и белфир се изстреля нагоре — пръчка втечнен пламък, която пресече вълната, лееща се по стената към тях. Смътно забеляза как друга такава пръчка от бял твърд пламък се изстреля от ръката на непознатия, пръчка, която се плъзна срещу неговата. Двете се докоснаха.

Главата му из кънтя като ударен гонг и Ранд се сгърчи, а сайдин и Празнотата се сринаха. Всичко пред очите му се удвои — терасите, каменните отломки, пръснати по пода. Непознатият сякаш стана на двама души и тези двама се сливаха един с друг, и всеки от тях бе стиснал главата си с две ръце. Ранд примигна и се огледа за Машадар. Вълната от сияйна мъгла бе изчезнала; сияние бе останало горе по терасите, но изтъняваше, свиваше се. Дори лишеният от разум Машадар, изглежда, бягаше от гибелния плам.

Той се изправи колебливо и протегна ръка.

— Мисля, че е по-добре да изчезваме. Какво стана?

Непознатият се изправи и се намуси на протегната от Ранд ръка. Беше висок колкото Ранд, нещо рядко, освен сред айилците.

— Не знам какво стана — изръмжа той. — Тичай, ако ти е мил животът. — И хукна към редицата арки. Не към най-близката стена. Машадар бе дошъл оттам.

Опипвайки за Празнотата, Ранд закуцука, но преди да успеят да стигнат до арките, мълниите западаха отново, като порой сребристи стрели. Двамата побягнаха още по-бързо, подгонени от тътнещи стени. Подът се сриваше зад тях в облаци прах и лавина от камъни. Свил рамене и заслонил с длан лицето си, Ранд се затича през някаква просторна зала, в която тресящите се арки едва крепяха тавана и от стените валеше дъжд от отломки.

Изхвърча на улицата и залитна още три крачки, преди да се спре. Болката в хълбока го караше да се прегъне на две, но си помисли, че ако го направи, ще падне. Ранената му пета пулсираше; онази червена жилка от Огън и Въздух се бе забила в петата му сякаш преди цяла година, но още болеше. Спасителят му стоеше и го гледаше, покрит с прах от глава до пети. Имаше осанка на крал.

— Кой си ти? — отново попита Ранд. — Някой от мъжете на Таим? Или сам си се учил? Можеш да идеш в Кемлин, в Черната кула. Не е нужно да живееш в страх от Айез Седай. — Странно, че след като го каза, се намръщи; сам не разбра защо.

— Никога не съм се боял от Айез Седай — каза мъжът и вдиша дълбоко. — За теб може би ще е по-добре да напуснеш това място веднага, но ако смяташ да убиеш Самаил, опитай се да мислиш като него. Вече показа, че можеш. Той винаги е обичал да унищожава жертвите си тъкмо преди триумфа им. Ако не очакваш триумф, някое място, което си белязал като свое, също ще свърши работа.

— Порталът — бавно промълви Ранд. Ако можеше да се каже, че е белязал нещо в Шадар Лагат, това беше Порталът. — Той ме чака при Портала. И е разположил там капани. — И аларми, изглежда, като онези в Иллиан, да засекат преливащ мъж. Добре го беше замислил Самаил.

Мъжът се изсмя насмешливо.

— Изглежда, ще можеш да се справиш. Стига да има кой да те води за ръчичка. Гледай да не се препънеш. Твърде много планове ще трябва да се променят, ако се оставиш да загинеш точно сега. — Той се обърна и закрачи по улицата.

— Почакай! — извика му Ранд. Непознатият продължи, без да се обръща. — Кой си ти? Какви планове? — Мъжът се скри зад близкия ъгъл.

Ранд се затътри след него, но когато стигна до ъгъла, не видя никого. Непокътнати стени продължаваха на цели стотина крачки към друга улица, където се виждаше сиянието на изврялата там друга част на Машадар, но мъжа го нямаше. Което беше просто невъзможно. Непознатият не бе имал време да отвори Праг, разбира се, дори да знаеше как, но утайката щеше да се види — толкова много сайдин, запреден толкова близо, нямаше как да не остави следи.

Изведнъж той осъзна, че не бе усетил притока на сайдин и когато мъжът бе сътворил белфир. Само като си помисли за това, за двата докоснали се нажежени до бяло огнени лъча, взорът му отново се раздвои. Само за миг можа отново да види лицето на мъжа, рязко очертано на фона на всичко замъглено около него.

— Кой, в името на Светлината, си ти? — прошепна Ранд. И повтори: — Кой, в името на Светлината, си ти?

Кой или какво, мъжът обаче вече бе изчезнал. А Самаил все още беше в Шадар Логот. С огромно усилие Ранд успя да си възвърне Празнотата. Покварата на сайдин завибрира в него, проникна дълбоко в цялото му същество. Но слабостта на размекналите се мускули и болката от раните изчезнаха. Той щеше да убие Отстъпника още преди да е свършила нощта.