Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— И ще го направят, ако Масема им каже — каза кротко Перин. — Няма да е зле да го запомните. Сигурно сте чули как са загинали хората на Берелайн. — Данил кимна рязко, а неколцина от мъжете се размърдаха нервно и замърмориха сърдито. — Просто за сведение. Засега няма доказателство. — Лем изсумтя, а останалите го изгледаха мрачно като Данил. Бяха видели труповете, оставени от последователите на Масема.

Валежът отново набираше сила. Снежинките се сипеха и покриваха вълнените им наметала. Конете бяха свили опашки от студа. Само след няколко часа щеше да започне истинска виелица. Ако не и по-рано. Неподходящо време да оставиш топлия огън. Крайно неподходящо за път.

— Свалете всички от хълма и тръгнете към мястото на засадата — нареди той. Това бе едно от решенията, които бе взел, докато идваше насам. Вече се бе забавил твърде много, все едно кой или какво го чакаше там. Айилските ренегати вече бяха набрали твърде много преднина, а ако бяха тръгнали не на югоизток, а в друга посока, все някой досега щеше да го извести. Сигурно вече го очакваха да ги догони. — Ще продължим, докато не добия по-ясна представа накъде отиваме, след което Грейди или Неалд ще ни преведат през Портал. Изпратете хора до Берелайн и Арганда. Искам майенците и геалданците също да тръгнат. Пуснете съгледвачи напред и охрана по фланговете. И ги предупредете да не се вторачват прекалено в търсене на айилците. Да не забравят, че може да има и други, които искат да ни избият. Не искам да се препъна в нещо преди да знам, че е на пътя ми. И помолете Мъдрите да не се отдалечават от нас. — Още не изключваше Арганда да се опита да ги подложи на разпит въпреки заповедите му. Ако Мъдрите убиеха някой геалданец при самозащита, можеше да ги удари, без да пита, въпреки всички клетви за вярност. Перин имаше чувството, че ще му трябва всеки човек, годен да се бие. — Бъдете колкото може по-твърди с тях.

Данил прие спокойно пороя от заповеди, но на последната устата му се изкриви в кисела гримаса. Все едно да се опиташ да си твърд с Женския кръг у дома.

— Както заповядате, лорд Перин — каза той вдървено, докосна чело с юмрук, метна се на седлото и зараздава команди.

Обкръжен от разбързалите се мъже, Перин хвана за ръкава младия Кенли Мерин, докато той пъхаше единия си крак в стремето, и го помоли да оседлае Стъпко и да му го доведе. Кенли се ухили широко, също се чукна с юмрук по челото и викна:

— Както заповядате, лорд Перин. Веднага.

Перин изръмжа наум, щом Кенли загази в снега към коневръза, теглейки коня си. На това пале брада нямаше да му поникне, ако не я дращеше непрекъснато. Тя и така си беше рехава.

Приближи се до огъня да изчака за коня си. Файле казваше, че трябвало да свиква с всички тези „лорд Перин“, поклони и почуквания по челата и в повечето случаи той успяваше да ги пренебрегне, но сега това само усили горчивината в душата му. Усещаше нарастващата пропаст между себе си и мъжете от родния край, и като че ли беше единственият, който искаше да хвърли мост през нея. Джил го завари да си мърмори сам, протегнал длани над пламъците.

— Простете за безпокойството, милорд — каза Джил, поклони се и свали плъстената си шапка, колкото да му покаже олисялото си теме, след което побърза отново да я нахлупи на главата си, за да се предпази от снега. Градски човек, не понасяше добре студа. Не беше от раболепните — рядко се срещаха раболепни ханджии в Кемлин, — но като че ли държеше на определени формалности. Приспособил се беше към новата си работа толкова добре, че и Файле бе доволна. — Заради младия Таланвор. Още призори яхна коня си и замина. Каза, че сте му разрешили, ако… ако търсещите отряди не се върнат дотогава, но се зачудих, след като не позволихте на никой друг да тръгне.

Глупакът му с глупак! Всичко у Таланвор го отличаваше като опитен воин, въпреки че произходът му не беше съвсем ясен. Но да тръгне сам след айилците беше все едно заек да гони невестулки. „Светлина, как бих искал да съм с него! Не трябваше да слушам Берелайн за засадите.“ Но се оказа, че имало и друга засада. Съгледвачите на Арганда навярно бяха загинали по същия начин. Трябваше да тръгва. Крайно време беше.

— Да — отвърна гласно Перин. — Казах му, че може. — Макар и да му беше казал обратното, щеше да му го намекне по-късно. Лордовете понякога трябва да постъпват точно така. Стига да го видеше отново жив. — Ти май също искаш да тръгнеш да ги търсиш?

— Аз… много обичам Мейгдин, милорд — отвърна Джил. Гласът му прозвуча изпълнен с кротко достойнство и малко твърдо, сякаш Перин му беше намекнал, че е твърде стар и дебел за такова начинание. Определено замириса раздразнено. Трънливо някак и настръхнало, въпреки че зачервеното му от студа лице си остана спокойно. — Не като Таланвор, разбира се… но все пак много я обичам. Както и лейди Файле, разбира се — добави припряно той. — Но все пак Мейгдин все едно че съм я познавал цял живот. Тя заслужава по-добра участ.