Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Мъжете, те вече не могат да преливат — промълви Сарийн до нея.

Шалон се сепна така, че едва успя да се хване с две ръце за гривата на кобилата, за да не падне. Вятърът развя наметалото над главата й и тя едва го прибра по тялото си. Вече излизаха от дърветата над някакъв широк път, извиващ на юг от хълмовете към едно езеро, на около миля от тях в края на равнина, покрита със суха трева като кафяво море, простиращо се чак до хоризонта. Самото езеро, обрасло с тясна ивица тръстика, бе дълго не повече от десет мили и по-малко на ширина. Сред езерото се беше сгушило островче, оградено с високи стени с бойници и кули, а вътре в тях — град. Всичко това го обхвана с един поглед и очите й се приковаха в Сарийн. Все едно че й беше прочела мислите.

— Защо не могат да преливат? — попита я тя. — Да не би да сте… Да не би да сте ги… опитомили?

Смяташе, че вярната дума е тази, но доколкото й беше известно, опитомяването убиваше мъжете. Винаги си беше представяла опитомяването на мъж като някаква смекчена форма на екзекуция.

Сарийн примигна и Шалон осъзна, че Айез Седай неволно си е заговорила сама. Тя изгледа за миг Шалон, докато продължаваха след Кацуан надолу по склона, след което погледът й отново се зарея към града на острова.

— Забелязваш някои неща, Шалон. Най-добре ще е за теб да затаиш това, което си забелязала за мъжете.

— Това, че са Стражници ли? — рече тихо Шалон. — Затова ли сте могли да ги обвържете? Защото сте ги опитомили? — Надяваше се да изтръгне някакво признание, но Айез Седай само я изгледа. Повече не проговори, докато не стигнаха подножието на хълма и завиха по пътя след Кацуан. Пътят беше широк, пръстта — отъпкана добре от движещите се по него коли, конници и пешеходци, но сега беше пуст.

— Не че е някаква тайна — заговори най-сетне Сарийн без особена охота. — Но не е много известно. Избягваме да говорим за Фармадинг освен Сестрите, които са родени тук, а и те рядко го навестяват. Но все пак трябва да го знаеш преди да влезем. Градът притежава тер-ангреал. Или навярно три тер-ангреала. Никой не знае. Те — или той — не могат нито да се проучат, нито да се вземат или премахнат. Трябва да са направени по времена на Разрушението, когато страхът от владеещи Силата полудели мъже е бил ежедневие. Но да се плати такава висока цена заради сигурността… — Поклати с неверие глава и мънистата по плитчиците й звъннаха. — Боя се, че тези тер-ангреали дублират стеддинг. Най-малкото в главните неща, макар че един огиер едва ли ще се съгласи. — И въздъхна тъжно.

Шалон я зяпна, след което се спогледа объркано с Харайн и Моад. Защо някакви си приказки ще плашат толкова една Айез Седай? Харайн отвори уста, но замълча и само махна с ръка на Шалон да зададе очевидния въпрос. Може би се канеше да се сприятели и със Сарийн, за да й помогне да оправи курса си? Главата наистина я заболя. Но изпита и любопитство.

— И кои са тези неща? — попита тя предпазливо. Тази жена наистина ли вярваше, че съществуват хора високи пет разтега, които пеят на дърветата? И още нещо имаше там, за някакви си брадви. „Ще видиш ти, като дойде аелфинът, че да ти открадне хляба. Ей го, иде огиерът да ти отсече главата.“ Светлина, това не беше го чувала, откакто проходи Харайн. Докато майка им се издигаше на корабите, възложиха й да отгледа Харайн заедно със собствената си първа рожба.

Сарийн се ококори изненадана.

— Ти наистина ли не знаеш? — Погледът й се върна към островния град пред тях. Ако се съдеше по изражението й, предстоеше й да нагази в мръсни води. — Вътре в стеддинг не можеш да прелееш. Не можеш дори да усетиш Верния извор. Никой сплит, изпреден отвън, не може да засегне това, което е вътре. Всъщност там има два стеддинга, един в друг. По-големият въздейства на мъжете, но ние ще влезем в по-малкия, преди да стигнем моста.

— Ха! Значи няма да можете да преливате там? — каза Харайн. Когато Айез Седай кимна, без да извръща очи от града, на устните на Харайн се появи ледена усмивка. — Може би след като си намерим подслон, ще обсъдим въпроса със заповедите и указанията.

— Вие четете философия? — погледна я изненадана Сарийн. — Теорията за заповедите и указанията в днешно време не е развита добре, но винаги съм вярвала, че в тази област могат да се научат много неща. Едно обсъждане на тази тема ще е приятно, ще ми отвлече мисълта от други неща. Стига Кацуан да ни отпусне достатъчно свободно време.

Харайн зяпна. Така се вторачи в Айез Седай, че забрави за седлото и добре, че Моад я прихвана за ръката да не падне.