Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Шалон се усмихна. Айез Седай едва ли знаеше, че на корабите „придружителка“ означава това, което вързаните за брега наричаха „слугиня“. Харайн сега сигурно щеше да се засмее и да попита дали Айез Седай ще се справи с прането на чаршафите й. Нямаше да е зле да си пооправи настроението.

Но вместо да се засмее, Харайн се вкочани на седлото, сякаш гръбнакът й стана мачта, и опули очи.

— Не изпитвам неприязън! — сопна се тя. — Просто предпочитам да поставям въпросите си… пред някоя друга… пред Кацуан. Да, пред Кацуан. И аз лично не съм длъжна да се подчинявам на никого! На никого! Освен на Надзорницата на корабите! — Шалон се намръщи. Не беше обичайно за сестра й да е толкова объркана. Харайн вдиша дълбоко и продължи с малко по-твърд тон: — Тук представям Надзорницата на корабите на Ата-ан Миере и държа на полагащата ми се почит! Държа на нея, чу ли ме? Чу ли ме?

— Мога да я помоля да назначи някоя друга — отвърна колебливо Сарийн, сякаш не очакваше молбата й да промени нещо. — Трябва да разберете, че онзи ден тя ми даде изрични указания. Но и аз не биваше да си изпускам нервите. Изпускането на нервите вреди на логиката.

— Ти не ме учи мен как се изпълняват заповеди — изръмжа Харайн. Изглеждаше готова да стисне Сарийн за гърлото. — Изпълняването на заповеди аз го одобрявам! — едва не изрева тя. — Само че като се изпълнят заповедите, може да се забравят. Няма нужда да се споменава повече за тях. Разбра ли ме? — Шалон я изгледа накриво. За какво говореше? Какви заповеди беше изпълнила Сарийн и защо Харайн искаше да ги забрави? Моад дори не се опита да скрие, че е вдигнал вежди. Харайн улови удивения му поглед и лицето й потъмня като гръмоносен облак. Сарийн обаче като че ли не го забеляза.

— Не разбирам как може човек съзнателно да забрави нещо — отвърна тя замислено и челото й леко се набръчка. — Предполагам, искате да кажете, че трябва да се престорим, че сме го забравили. Така ли? — Поклати глава на тази глупост и мънистата по плитчиците й звъннаха. — Ами добре. Ще отговарям на въпросите ви колкото мога по-изчерпателно. Какво искате да знаете? — Харайн шумно въздъхна. Шалон за малко щеше да го вземе за израз на досада, но беше по-скоро въздишка на облекчение. Облекчение?

Облекчение или не, Харайн скоро се овладя — сдържана и властна — и срещна много твърдо погледа на Айез Седай, сякаш искаше да я принуди първа да сведе очи.

— Можеш за начало да ми кажеш къде точно се намираме и накъде отиваме.

— Намираме се точно на Хълмовете на Кинтара — рече Кацуан, появила се ненадейно пред тях; конят й се изправи на задните си крака и замаха с копита във въздуха, а снегът под задните му крака се разхвърча. — И отиваме към Фармадинг. — Не само си остана на седлото, но сякаш не забеляза, че конят й се е изправил!

— Корамуур там ли е, в този Фармадинг?

— Казвали са ми, че търпението е добродетел, Надзорнице на вълните. — Въпреки че нарече Харайн с подобаващата й титла, в гласа на Кацуан нямаше капка почит. Даже напротив. — Сега ще яздите с мен. И гледайте да не изоставате. Няма да е приятно да ме принудите да заповядам да ви помъкнат като чували с жито. Стигнем ли в града, ще си държите езиците зад зъбите, освен когато аз кажа да говорите. Не искам с невежеството си да ми създадете проблеми. И ще оставите Сарийн да ви напътства. Тя си получи указанията.

Шалон очакваше да последва гневно избухване, но Харайн си задържа езика зад зъбите, макар и с видимо усилие. След като Кацуан им обърна гръб, Харайн измърмори ядосано нещо под нос, но щом конят на Сарийн се размърда, стисна зъби. Явно мърморенето й не бе предназначено за ушите на Айез Седай.

Оказа се, че да яздиш с Кацуан означава да яздиш зад нея, на юг през дърветата. Всъщност до нея яздеха Аланна и Верин, но когато Харайн се опита да се изравни с тях, само един рязък поглед й даде да разбере, че никоя друга не е желана. Очакваният взрив отново не дойде. Вместо това Харайн се навъси, кой знае защо, на Сарийн, след което рязко дръпна юздите на коня си, свърна и зае мястото си между Шалон и Моад. Отказа се да задава повече въпроси на Сарийн, от другата страна на Шалон, и само гледаше сърдито гърбовете на трите жени пред тях. Ако Шалон не я познаваше достатъчно добре, щеше да помисли, че е по-скоро в лошо настроение, отколкото ядосана.

Колкото до самата нея, Шалон се радваше, че ще могат да пояздят мълчаливо. Язденето на кон си беше трудно занимание и без да ти се налага да приказваш в същото време. А освен това изведнъж осъзна защо Харайн се държи така необичайно. Харайн, изглежда, се опитваше да подходи към Айез Седай през кротки води. Това трябваше да е. Харайн никога не си удържаше нервите, без да е особено необходимо. Напрежението от това удържане сигурно бе стигнало до точката на кипене. И ако усилията й не донесяха каквото иска, щеше наистина да кипне и да свари Шалон. Само като си го помисли главата я заболя. Светлината дано да я води и напътства, трябваше да измисли някакъв начин да не шпионира сестра си, без да й махнат почетните знаци от верижката на бузата и да не я пратят на някое продънено корито. А за капак Мишаил можеше да заяви, че брачните им клетви са нарушени. Просто трябваше да има начин.