Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

— Не съм глупак — изръмжа той. Знаеше за наблюдателите на Масема. Повечето от последователите на Масема бяха градски хора, а повечето от останалите бяха толкова непохватни в гората, че и едно десетгодишно хлапе от родния му край щеше да ги посрами. Което не значеше, че един-двама не можеха да се крият някъде наблизо сред дърветата. Пазеха се по-надалече, защото очите му ги караха да вярват, че е нещо като полудива Твар на Сянката, затова той рядко улавяше миризмите им, а и тази заран мислеше за други неща.

Той дръпна кърпата, покриваща кокошката — тлъста, с хрупкава кафява кожа, и откъсна едната кълка, а пръстите му се плъзнаха надолу и напипаха плътен жълтеникав лист, сгънат на четири. Без да се притеснява от мазните капки, Перин разгъна хартията върху кокошката — малко непохватно — и зачете, докато захапваше кълката. На всички, които можеше да гледат отстрани, щеше да им се стори, че оглежда коя част от кокошката да нападне след кълката. Дебелият зелен восъчен печат, счупен от едната страна, носеше образ на нещо, което според него трябваше да са три ръце, всяка с вдигнато кутре и показалец, а останалите пръсти събрани. Буквите, изписани с равен почерк, бяха със странна форма, някои — почти неразбираеми, но с малко усилие текстът се четеше.

„Приносителят на това е под моята лична закрила. В името на Императрицата, дано да живее вечно, предоставяйте му помощта, от която се нуждае в служба на Империята, и не споменавайте за това пред никого, освен пред мен.

— Императрицата — тихо промълви Перин. Тихо като желязо, отъркало се в коприна. Потвърждение за връзките на Масема със Сеанчан, въпреки че той лично нямаше нужда от такова. За такова нещо Берелайн нямаше да излъже. Сурот Сабеле Мелдарат трябваше да е важна особа, за да връчва такъв документ. — Това ще го довърши, след като Сантес свидетелства къде го е намерил. — Служба на Империята? Масема знаеше, че Ранд се е сражавал със сеанчанците! Дъгата отново избухна в главата му и бавно се стопи. Масема беше предател!

Берелайн се изсмя, сякаш беше казал нещо смешно, но този път смехът й определено прозвуча пресилено.

— Сантес ми каза, че никой не го е видял в суматохата около вдигането на лагера, така че му разреших да се върнат с Джендар с последното ми буре от хубавото тунайганско. Трябваше да се върнат един час след мръкване, но още ги няма. Може да са останали да преспят в гората, но пък никога не са…

Тя млъкна и почти ахна, вторачена в него. Перин чак сега забеляза, че е захапал кокала през средата. Светлина, оглозгал беше цялото месо от кълката, без да забележи.

— По-гладен съм, отколкото мислех — измърмори той, изплю парчето кокал в шепата си и го хвърли на земята. — По-безопасно ще е да допуснеш, че Масема знае, че си получила това. Надявам се, че държиш добра охрана около себе си не само когато излизаш на езда.

— От снощи петдесет души на Галин спят около шатрата ми — отвърна тя все така вторачена в него и той въздъхна. Никога ли не беше виждала човек да прехапе на две един кокал?

— Анура какво ти каза?

— Поиска да й го дам да го унищожи, тъй че ако бъда запитана, да мога да кажа, че не е при мен и че не знам откъде е, а тя щяла да потвърди думите ми. Но се съмнявам, че това би задоволило Масема.

— И аз. — Анура също трябваше да го знае. Айез Седай можеха да са твърдоглави и дори да грешаха понякога, но не бяха глупави. — Какво точно ти каза: че ще го унищожи или че ако й го дадеш, може да го унищожи?

Берелайн се намръщи замислено и след малко отвърна:

— Че ще го унищожи. — Конят й запристъпва нервно, но тя лесно го овладя, почти без да му обръща внимание. — Не ми хрумва за какво друго би го поискала — добави след кратка пауза. — Масема едва ли е податлив на… натиск. — Изнудване искаше да каже. Перин не мислеше, че Масема ще го изтърпи. Особено изнудване от една Айез Седай.

Под предлог, че откъсва другата кълка, той успя да сгъне листа и да го пъхне в ръкава си. Все пак беше доказателство. Доказателство, но за какво? Възможно ли беше човекът едновременно да е такъв фанатик на тема Преродения Дракон и в същото време да е изменник? Дали пък не беше взел документа от… От кого? Някой сътрудник на сеанчанците, когото беше пленил? Но защо Масема ще го държи заключен, ако не е бил предназначен за него? Той наистина се беше срещал със сеанчанци. И как смяташе да го използва? Знаеше ли човек какво позволява този документ на човек? Перин въздъхна тежко. Твърде много бяха въпросите, а нямаше отговори. Отговорите изискваха по-бърз ум от неговия. Може би на Балвер щеше да му хрумне нещо.