Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

Светилниците — на равни интервали — даваха обилна светлина дори в най-тъмните участъци на коридора, но нямаше много цвят или украса, освен редките гоблени с извезаното по тях, все едно дали лов на дивеч, или храбро сражаващи се благородници. В няколко ниши в стените се мяркаха златни изделия или порцелан от Морския народ, а в някои коридори корнизите бяха направени на фризове, повечето оставени небоядисани. И това бе всичко. Кайриенците криеха богатството си от хорски очи, както правеха с още много неща. Слугите и слугините, усърдно забързани по коридорите като колони мравки, бяха облечени в униформи с цвят на въглен, освен онези, които обслужваха пребиваващите в двореца благородници — те изглеждаха пъстри в сравнение с другите, с гербовете на своите Домове, извезани на гърдите, а яките и понякога ръкавите на ливреите им показваха цветовете на Дома. Един на всеки десет беше с палто или рокля изцяло в цветовете на Дома и изглеждаше почти като чужденец между останалите. Но всички държаха очите си сведени надолу и едва спираха, колкото да поднесат бързите си поклони и реверанси на двете подминаващи ги Сестри. Слънчевият палат се нуждаеше от поддръжката на стотици и стотици слуги и тази заран като че ли всички бяха излезли по спешните си работи.

По коридорите се разхождаха и благородници — те също поднасяха мимоходом на Айез Седай вежливостите си, грижливо балансирани между илюзията за равнопоставеност и истинското състояние на нещата, изречени тихо, за да не се разнесе надалече. Това доказваше старата поговорка, че странните времена водят до странни спътници. Стари вражди бяха потушени пред лицето на нови опасности. Засега. Тук двама-трима кайриенски лордове в тъмни копринени палта с тънки цветни ивици през гърдите, някои с обръснати отпред глави и напудрени по войнишкия обичай, крачеха важно до също толкова мургави тайренци, по-високи в ярките си палта с дебели пъстри ръкави. Там знатна тайренска дама със спретната, обшита с перли шапчица, в пъстро покрита с брокат рокля, с рюш от бяла дантела, крачеше до по-ниска кайриенска благородничка с вдигната нагоре в изящна кула коса, доста над главата на приятелката й, със светлосива дантела под брадичката и тънки ивици с цвета на нейния Дом, минаващи по предницата на тъмната коприна. Всички — сърдечни и доверени приятели.

Някои двойки изглеждаха по-необичайно от останалите. Напоследък много жени бяха започнали да се носят в другоземски стил, явно без да забелязват как привличат мъжките погледи и принуждават дори слугите да се мъчат да не ги зяпнат. Плътният клин и палтото, едва покриващо бедрата, не бяха подходящо облекло за жена, колкото и усилие да отиваше за пищното везмо или за шарките от скъпоценни камъни по палтото. Скъпите нанизи и гривни, и игли с яркоцветни пера само изтъкваха странността. А и тези ярко боядисани ботуши, с токовете им, които добавяха близо цяла педя към височината на жената, ги правеха да изглеждат застрашени да паднат при всяка полюшваща се стъпка.

— Скандално — измърмори Сашале, като погледна една такава двойка жени и фръцна недоволно полите си.

— Скандално — повтори неволно Самицу, преди да успее да се спре и хлопна устата си толкова силно, че чак зъбите й изтракаха. Трябваше да си държи езика. Изричането на съгласие само защото е съгласна беше навик, който не можеше да си позволи със Сашале.

Все пак не можа да се сдържи да не погледне неодобрително двойката през рамо. И да се позачуди. Преди година Алайн Чулиандред и Фионда Анариз щяха да са се хванали гуша за гуша. Или по-скоро щяха да накарат своите ратници да се хванат за гушите. Но пък кой можеше да очаква, че Бетром Сайган ще се разхожда кротко с Вейрамон Саняго и нито един от двамата да не посегне към камата на колана си? Странни времена и странни спътници. Несъмнено играеха Играта на Домове, маневрираха за изгода, както бяха правили винаги, ала разделящите черти, които доскоро изглеждаха изсечени в камък, сега изглеждаха начертани по вода. Много странни времена.

Кухните на Слънчевия палат се намираха на най-долния надземен етаж; отзад имаше група помещения с каменни стени и тавани с гредоред, обкръжаващи зала без прозорци, пълна с железни печки, тухлени пещи и облицовани с камък огнища, а горещината беше достатъчна, за да забрави човек снега навън и дори че е зима. Обикновено запотените готвачи и помощник-готвачи и готвачки, облечени също толкова тъмно като останалите слуги под белите си престилки, щяха да шетат из помещенията, да месят тесто върху дългите, посипани с брашно мраморни маси, да поливат със сос бутове и птици, които се въртят на шишовете в огнищата. Сега се движеха само изгладнелите кучета, нетърпеливи да получат пая си от мръвките. Кошовете с ряпа и моркови стояха необелени и ненакълцани, сладко-лютиви миризми излизаха от недокоснатите гърнета със сосове. Дори чистачите, момчета и момичета, триещи скришом потните си лица с престилките, стояха до група жени, струпани около една от масите. От прага Самицу успя да зърне огиерска глава, щръкнала над тях. Макар да беше седнал, огиерът бе по-висок от повечето мъже, когато са прави, и също толкова широк. Разбира се, кайриенците бяха доста нисички и това подсилваше ефекта. Тя сложи ръка на ръкава на Сашале и като по чудо тя спря, без да възрази.