Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

Тегло, единици за: 10 унции = 1 пуд; 10 пуда = 1 камък; 10 камъка = 1 стотина; 10 стотини = 1 тон.

Търсачи: По-официалното наименование е „Търсачи на истината“, полицейско/шпионска организация на Сеанчанския имперски трон. Въпреки че повечето Търсачи са да’ковале и собственост на Сеанчанската имперска фамилия, те разполагат с широкообхватна власт. Дори човек от Кръвта може да бъде задържан заради това, че не е успял да отговори на въпрос, поставен му от Търсач, или затова, че не е успял да сътрудничи изцяло на Търсач, като последното се определя от самите Търсачи и може да се преразгледа единствено от Императрицата. Търсачите, които са да’ковале, са белязани на двете рамене с гарван и кула. За разлика от Смъртната стража. Търсачите рядко горят от желание да си показват гарваните, отчасти защото това разкрива кои са и какво са.

Фейн, Падай: Някогашен Мраколюбец, а сега нещо повече и много по-лошо от Мраколюбец и враг на Отстъпниците също толкова, колкото и на Ранд ал-Тор, когото мрази с цялото си същество. За последен път е видян във Фармадинг с Торам Риатин.

Фел, Херид: Авторът на „Разум и безразсъдство“ и други книги. Фел е ученик (и учител) в Академията в Кайриен. Намерен е разчленен в кабинета си.

Хайлене: На Древния език — „Предтечи“ или „Онези, що идат преди“. Термин, прилаган от Сеанчан за мощната авангардна армада, изпратена отвъд Аритския океан да разузнае земите, над които е властвал някога Артур Ястребовото крило. Сега под командването на Върховната лейди Сурот, четта им се е увеличила от набори от завладените земи и Хайлене е надвишила многократно първоначалните си задачи и на практика е продължена от Завръщането.

Ханлон, Давед: Мраколюбец, бивш командир на Белите лъвове в служба на Отстъпника Рахвин, докато той държи Кемлин под името лорд Гебрил. Оттам Ханлон е отвел Белите лъвове в Кайриен със заповед да подкрепи бунта срещу Преродения Дракон. Белите лъвове са унищожени от „мехури на злото“ и на Ханон е повелено да се върне в Кемлин и под името Дойлин Мелар си е спечелил благоразположението на Елейн, Щерката-наследница. Според мълвата той се е домогнал до много повече от благоразположение.

Ча Файле: (1) На Древния език — „Нокът на соколицата“. (2) Име, прието от млади кайриенки и тайренки, уж последователки на джи-е-тох, заклели се във вярност на Файле ни Башийр т’Айбара. Те действат като нейни съгледвачки и шпионки. След пленяването й от Шайдо продължават дейността си под наставленията на Себбан Балвер.

Чеда на Светлината: Общество със строго аскетични убеждения, неподчинено на нито една държава и обрекло се да надвие Тъмния и да унищожи всички Мраколюбци. Основан по време на Стогодишната война от Лотаир Мантелар с цел да събира съмишленици срещу нарастващия брой на Мраколюбци, през войната орденът се е развил в напълно военизирано общество. Изключително безкомпромисни във вярата си. Чедата са убедени, че единствено те познават истината и правото. Смятат Айез Седай и всички, които ги поддържат, за Мраколюбци. Известни са с презрителното си прозвище „Белите плащове“. Първоначално командването им се е намирало в Амадор, Амадиция, но са изтласкани оттам, след като сеанчанците завладяват града. Гербът им е златен изгрев на бяло поле. Виж също Разпитвани.

Червените ръце: Бойци от „Бандата на Червената ръка“, подбрани на временна полицейска служба, за да гарантират, че останалите бойци от Бандата няма да причинят вреди в някой град или село. Наречени са така, защото при изпълнението на службата носят дълги, покриващи почти целия ръкав червени ленти. Обикновено се избират измежду най-опитните и благонадеждни хора. Тъй като всяка причинена щета трябва да се възмездява от мъжете, служещи като Червени ръце, те полагат големи усилия всичко да е мирно и кротко. Много бивши Червени ръце са избрани да придружат Мат Каутон до Ебу Дар. Виж също: Бандата на Червената ръка.

Черните хрътки: Твари на Сянката, създадени с покварата на Тъмния от вълчия сой. Макар външно да наподобяват хрътки, те са по-черни от нощ и са големи колкото дребни коне. Обикновено бягат в глутница от по десет-дванайсет, въпреки че са забелязвани дири и от по-големи глутници. По мека земя не оставят следи, ала оставят отпечатъци върху камък и често са придружени от миризма на изгоряла сяра. Обикновено не излизат в дъждовно време, но ако са тръгнали, дъждът няма да ги спре. Хванат ли нечия следа, трябва да се излезе срещу тях и да бъдат надвити, инак смъртта на жертвата е неизбежна. Единственото изключение е, ако жертвата успее да се добере до другия бряг на река или поток, тъй като Черните хрътки не влизат в течаща вода. Или така поне се смята. Кръвта и слюнката им са отрова и ако капка от тях се допре до кожата, жертвата ще умре бавно и много мъчително. Виж също Дивия лов.