Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

— А спътниците ви, господин Балвер? — Лицето на Берелайн си остана невъзмутимо под обшитата с кожа качулка, но тя замириса насмешливо. Тя много добре знаеше, че Файле използва младите си поклонници като шпиони и че Перин напоследък прави същото.

— Просто поискаха да се поразходят, милейди — сухо отвърна дребосъкът. — Гарантирам за тях, милорд. Обещаха да не ни създават неприятности, пък и могат да научат нещо. — Той също замириса насмешливо — малко мухлясала миризма естествено, от човек като него — макар и с нотка на раздразнение. Балвер знаеше, че тя знае, и това никак не му харесваше, но тя никога не го беше споменавала открито. У този Балвер определено се криеше нещо повече.

Сигурно си имаше основание да ги вземе със себе си. По един или друг начин беше успял да впрегне всички млади поклонници на Файле да подслушват и да държат под око геалданците, както и майенците, дори айилците. Според него това, което приятелите ти говорят и вършат, можеше да е също толкова интересно, колкото това, което замислят враговете ти, и то когато си сигурен, че са ти приятели. Разбира се, Берелайн знаеше, че хората й са шпионирани. А Балвер също знаеше, че тя знае. А тя пък знаеше, че той… Много сложно беше всичко това за един селски ковач.

— Губим си времето — каза Перин. — Отваряй Портала, Неалд.

Ашаманът му се ухили и поглади намазаните си с восък мустачки — Неалд май прекаляваше с хиленето, откакто откриха Шайдо; сигурно гореше от нетърпение да ги почне — ухили се и махна с ръка.

— Както заповядате.

И се появи познатата резка от сребриста светлина, и се разшири в отвор във въздуха.

Без да чака никого, Перин смуши Стъпко и се озова на някакво заснежено поле, обкръжено от каменна стена, сред хълмиста околност, която изглеждаше почти гола в сравнение с леса, от който беше излязъл, само на няколко мили от Соу Хейбор, освен ако Неалд не бе допуснал голяма грешка. Окажеше ли се така, Перин щеше да му откъсне тъпите мустаци. Защо трябваше да се хили?

Скоро обаче вече яздеше под сивото облачно небе по някакъв заснежен път, а след него бавно се точеше колоната от коли с високи колелета и напред се простираха хладните сенки на ранното утро. Стъпко опъваше юздите, искаше му се да препусне, но Перин го сдържаше, за да не изостане керванът. Майенците на Гален трябваше да се пръснат в околните ниви, за да поддържат плътния си кръг около Берелайн, а това ги принуждаваше да минават през ниските каменни синори, отделящи една нива от друга. Някои имаха вратници от една нива към друга, сигурно за да минават през тях впряговете, а други те храбро прескачаха, с високо разветите ленти на пиките, излагайки на риск краката и вратовете на животните.

Уил и двамата глупаци, понесли Вълчата глава и Червения орел, яздеха редом с майенския знаменосец зад Айез Седай и Стражниците, но останалите мъже от Две реки се пръснаха от двете страни на колоната коли. Колите бяха много и двайсетимата мъже трудно щяха да ги опазят, но коларите щяха да се чувстват по-спокойно, като ги виждат наоколо. Не че очакваха да се появят разбойници или Шайдо, но никой не се чувстваше сигурен извън защитата на лагера. Тъй или иначе, тук поне щяха да видят заплахата много преди да се сблъскат с нея.

Всъщност ниските хълмове не предлагаха добра гледка, но околността беше селска, с груби каменни къщи със сламени покриви и обори и плевници, пръснати между нивите; не се мяркаше горска пустош наоколо. И най-ниските горички по склоновете бяха изсечени за огрев. Но изведнъж Перин забеляза, че снегът по пътя пред него не е пресен; въпреки че единствените следи по него бяха от авангарда на Гален. Никой не се движеше между тези мрачни къщи; от дебелите им комини не се вдигаше дим. Околността изглеждаше съвършено неподвижна и съвсем пуста. Космите на врата му настръхнаха.

Възклицанието на една от Айез Седай го накара да се обърне и той проследи с поглед пръста на Масури — тя сочеше към нещо във въздуха. На пръв поглед можеше да се вземе за голям прилеп, полетял на изток на дългите си криле, но странен прилеп — с дълъг клюн и с дълга, виеща се след него опашка. Гален изруга и вдигна далекогледа. Перин виждаше достатъчно добре и без далекоглед и можа дори да отличи фигурата на някакво човешко същество, прилепена на гърба на звяра, яхнала го като кон.

— Сеанчанци — промълви Берелайн. И гласът й, както и миризмата й, бяха пълни с тревога.

Перин се изви на седлото и проследи полета, докато слънчевата светлина не го накара да извърне очи.