Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Вярваш или не, но аз съм верен на короната.

— И въпреки това търсиш приятели в Астерилхолд?

— А ти говориш със Северобреж — каза Исандриан и си тръгна.

Досън седна. Водачката на хрътките се приближи със скимтене и навря муцуна в ръката му. Той я почеса разсеяно зад ушите. Изчака достатъчно, та Исандриан да напусне къщата, после стана и отиде в покоите на Клара. Завари я да седи на ръба на леглото, сплела пръсти в скута си. От цялото й същество се излъчваха страх и напрежение.

— Къде е Коу? — попита той. — Пратих го да…

Клара вдигна ръка и посочи зад него. Коу стоеше в сянката зад вратата, с меч в едната ръка и зловещ кинжал с извито острие в другата. Ако в стаята беше влязъл не Досън, а човек с враждебни намерения, нямаше и да разбере какво го е убило.

— Браво — каза той. Стори му се, че Коу се изчервява, но беше трудно да се каже със сигурност заради слабата светлина. Досън му кимна да излезе и затвори вратата след него.

— Толкова съжалявам, скъпи — каза Клара. — Портиерът ми съобщи, че лорд Исандриан е дошъл да те види, и аз изобщо не помислих. Наредих на прислугата да го въведе и прочие. Не можех да го оставя на стъпалата като някое момче за поръчки, а и реших, че щом е дошъл да говорите, може би ще е по-добре да го чуеш. Изобщо не ми хрумна, че може да е замислил нещо толкова…

— Не беше — каза Досън. — Този път поне. Ако пак дойде обаче, не го пускай. Него, Маас или друг от приближените им.

— А Фелиа? Трябва да я поканя, ако дойде. Не мога да се преструвам, че не съществува.

— Дори нея не пускай, любима. След като това свърши, може. Сега — не.

Клара изтри очи с опакото на ръката си. Жестът не беше преднамерен, не беше кокетен и прободе Досън право в сърцето. Той сложи ръка на коляното й в опит да я утеши поне малко.

— Значи става все по-зле? — попита тя.

— Исандриан събира войници. Хитреци. Може да се стигне до кръвопролитие.

Клара си пое дълбоко дъх и го издиша през разширени ноздри.

— Добре.

— Всички се кълнат, че бранят интересите на Симеон, но Бог да ни е на помощ, ако се появи някой, който има куража да застане начело. И Астерилхолд, и Северобреж си точат зъбите и чакат някоя от страните да вземе превес. И едните, и другите ще са много доволни, ако на Разсечения трон седне тяхна марионетка — каза Досън и се изкашля. — Трябва да спечелим тази война, докато още е наша.

— Бунт ли? — каза Гедер и сърцето му се сви на топка. — И защо има бунт?

— Хората са гладни, лорд-протектор — каза сър Госпи Алинтот. — Фермерите карат всичкото си зърно към Новипорт.

Гедер подпря брадичка на ръката си, за да не види сър Алинтот, че се е разтреперил. Наистина му бяха казали нещо за фермери и износ на зърно, но сред хилядите различни неща, които изискваше управлението на цял един град, този проблем беше останал встрани от вниманието му. А сега гневни гласове се надвикваха на площада под прозорците му, стихиен рев като от пламъците на гигантски огън. Някой заговорничеше срещу Ванаи, враг дебнеше в сенките и разбридаше тъканта на града. Може би Макиа кроеше планове да завземе Ванаи, преди Антеа да е стъпила здраво в новото си завоевание. Или принцът изгнаник събираше поддръжници в провинцията. Мислите на Гедер се прескачаха една друга хаотично като сухи листа, подмятани от вятъра.

— Кой стои зад това? — попита той с надеждата, че гласът му звучи що-годе спокойно.

Сър Алинтот се изкашля.

— Предполагам, че това е реакция на повишеното мито, милорд. Фермерите вземат по-висока цена на зърното си в Новипорт въпреки по-високите транспортни разходи, защото там митата са по-ниски.

— И за да изкарат повече пари, ще оставят Ванаи да гладува? — възкликна Гедер. — Тая няма да я бъде. Можем да разпратим хора. Да пресрещат керваните със зърно и да ги връщат тук.

Сър Алинтот се изкашля отново. Или се разболяваше, или се стараеше да прикрие напушилия го смях.

— С цялото ми уважение, милорд — каза той. — Дори да оставим настрана другите фактори, не виждам как ще потушим бунта, като изтеглим войски от града и ги пратим в провинцията. Може би ще премислите и ще намалите митата до предишните им стойности. Или, предвид сериозния проблем със зърнените наличности в града, дори малко по-ниски.

— И да намаля вноската, която дължим на короната?

— С цялото ми уважение, ако позволите, милорд, но… Докато във Ванаи не влиза зърно, не влизат и пари от обмитяването му. Вече така или иначе изоставаме с вноските към короната.