Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Милорд — каза оръженосецът му. — Викали сте ме?

— Да — каза Гедер и се изправи. — Три неща. Първо, вземи това писмо и намери най-добрия ездач, който имаме. Искам писмото да стигне до Камнипол по най-бързия начин.

— Да, милорд.

— Второ, вземи тази кесия. Нали го знаеш учения, с когото работя, онзи от школата? Купи всички книги, които има. После ги донеси тук и ги опаковай заедно с другите ми неща. Скоро ще напуснем Ванаи и ще ги взема с мен.

— Ще напускаме, милорд?

— Трето, прати да кажат на съвета ми, че след час свиквам съвещание. И че всеки, който закъснее, ще бъде бичуван. Така им кажи. Че ще наредя да го бичуват и да посипят раните му със сол.

— Д-да, милорд.

Гедер се усмихна и този път го заболя по-малко. Оръженосецът се сгъна в бърз поклон и си плю на петите. Като се прозяваше и протягаше, Гедер излезе за последен път от покоите си в двореца на ванайския принц. Стъпката му беше лека, настроението — добро, въпреки безсънната нощ. Във въздуха се усещаше смътно обещание за пролет, рехавата утринна светлина се плискаше по каменната настилка на площада, там, където само преди ден бяха беснели бунтовниците. В другия край на площада някой местен смелчага беше обесил кукла с образа на Гедер. Чучелото имаше огромно шкембе, черно наметало по подобие на истинското, а изрисуваната сушена кратуна, която му служеше за лице, беше образ и подобие на малоумието. На врата на чучелото висеше табела: „ДАЙ НИ ХЛЯБ ИЛИ СЕ МАХАЙ.“ Гедер кимна на своето друго аз, поздрав кратък и лишен от снизхождение.

Антийският нобилитет, натоварен с управлението на Ванаи, се беше събрал в бившия параклис. Седяха на същите места като първия път. Мнозина явно бяха вдигнати от леглата. Джори Калиам също беше тук, челото му — навъсено. Госпи Алинтот стоеше най-отзад, със скръстени ръце и вирната брадичка. Сигурно си мислеше, че ще му потърсят сметка за вчерашния бунт. Гедер зае мястото си, но не седна, а остана прав.

— Господа — започна рязко. — Извинявам се за ранния час и ви благодаря, че дойдохте. Мой дълг и привилегия, като лорд-протектор, е да ви водя в това, в този наш последен ден тук, в град Ванаи.

Замълча за миг, докато думите се слегнат в съзнанието на хората. Видя как очите им се оживиха. Видя как объркване смекчи гримасите и сведе главите им. Видя всичко това и кимна.

— До залез-слънце искам да сте извели хората си пред градските порти, готови за поход към Камнипол — продължи той. — Храната не достига, така че имайте грижата да се запасите най-вече с хранителни продукти и тогава да товарите плячка. Целта на упражнението не е да опоскаме града за довиждане.

— А тогава каква е? — провикна се Алберит Маас.

— Не ме прекъсвай, Маас. Все още аз командвам тук. Сър Алинтот, би ли се погрижил шлюзовете да бъдат затворени? Мисля да оставим каналите сухи. Уличните порти също ще трябва да затворим.

— Кои улични порти?

— Железните порти при излазите на улиците.

— Да, сър. Това го знам. Питах кои от тях искате да затворим?

— Всичките. Лорд Калиам, вашата задача е да охранявате портите на крепостната стена. Никой не трябва да влиза в града и никой освен нас не трябва да излиза. Изключително важно е никой да не избяга.

— Напускаме града, така ли? — попита Маас.

— Стигнах до неизбежното заключение — каза Гедер, — че политическата обстановка в кралския двор обрича на провал дългосрочното управление на града. Всички вие знаете какви усилия положи сър Клин, както и до какво доведоха те. Запознах се подробно с историята на Ванаи. Знаете ли колко пъти градът е бил антийско владение? Седем. Най-дълго сме се задържали тук по време на кралица Естея Трета, десет години. Най-кратко Ванаи е бил наш по време на Междуцарствието — само три дни. Във всеки от седемте случая градът е бил отстъпван като част от международни спогодби или е бил жертван в преследване на някаква друга цел. Което означава, че Ванаи винаги е бил разменна монета. Предвид ситуацията в Камнипол същото е на път да се случи и сега.

— Той пък какво знае за ситуацията в Камнипол? — измърмори някой достатъчно високо, за да го чуе Гедер, но не толкова, че забележката непременно да изисква отговор. Гедер се престори, че не го е чул.

— Дългът ми като лорд-протектор не е към града, а към Антеа. Ако смятах, че по-нататъшното ни пребиваване тук ще е от полза за короната, щях да остана, аз, както и всички вие. Ала историята показва, че този град е струвал живота на немалко достойни мъже, без да донесе трайни предимства на Разсечения трон и без значение кой е седял на въпросния трон. В качеството си на лорд-протектор, назначен от лорд Терниган в името на крал Симеон, стигнах до заключението, че управлението на окупирания Ванаи винаги ще е на загуба. Че разходите винаги ще са по-големи от приходите за короната. Същото написах и на крал Симеон — писмо, в което излагам основанията си за този ход. Куриерът вече препуска по драконовите пътища към столицата.