Даниел Ейбрахам - Пътят на дракона

— Хората се събраха, сър. Чакат ви — каза тимзинът.

— Да — отвърна Гедер и взе да подръпва черния кожен плащ, който си беше донесъл от старата квартира. — Да, разбира се. Заведи ме при тях.

Заповедите бяха дошли преди три дни. Лорд-маршал Терниган викаше Алан Клин в Камнипол — за отчаяние на някои, за радост на други и за изненада на никого. Голямата изненада беше кого е назовал за заместник на Клин, който да управлява Ванаи, докато крал Симеон назначи истинския губернатор на града. Гедер чете заповедта повече от десет пъти, провери щателно печата и подписа, после пак я прочете. Сър Гедер Палиако, син на виконта на Сламенкърш Лерер Палиако, беше новият протектор на Ванаи. Заповедта още беше у него — сгъната и прибрана в една кесийка, която Гедер носеше на колана си като религиозна реликва, мистериозна, страховита и опасна.

След първата вълна на тотално недоумение му хрумна, че Клин е разбрал за предателството му и това с писмото от Терниган е част от някакво сложно и изтънчено отмъщение. Оттогава се беше поуспокоил, но когато влезе в съвещателната зала и я завари пълна със служители, назначени от Клин, заели всички места освен централното на подиума, прежната мнителност надигна отново глава. Коремът му закурка, ръцете му се разтрепериха. Прималя му, все едно кръвта във вените му се е превърнала във вода. Изкачи с усилие двете стъпала на подиума и седна на ръба на тежкия стол. Някога залата бе служила за параклис и по стените още имаше изображения на светци, в които Гедер не вярваше. Отвсякъде го гледаха студени очи, безразлични в най-добрия случай и открито презрителни в най-лошия. Тук-там имаше незаети места — най-верните поддръжници на дома Клин бяха предпочели да подадат оставка и да се върнат с Алан в Антеа, отколкото да приемат новия си управник. На Гедер му се искаше и той да беше заминал с тях.

— Господа — каза той. Прозвуча така, сякаш някой го е хванал за гушата и стиска. Изкашля се и подхвана наново: — Господа, сигурно вече сте прочели новата заповед на лорд-маршал Терниган. За мен, разбира се, е чест, но и изненада, както несъмнено е било изненада и за всички вас.

Изкиска се. Никой от другите не издаде звук. Гедер преглътна.

— Важно е градът да премине без сътресения през тази промяна. Бих искал всички вие да продължите работата си според насоките и нарежданията, дадени ви от лорд Клин, така че… ами… промяната, която ние…

— Имате предвид да продължим политиката, заради която Терниган го отзова? — Въпросът дойде от Алберит Маас, първородния син на Естриан Маас и племенник на Фелдин Маас, най-близкия съюзник на Клин.

— Моля?

— Насоките и нарежданията — каза младият мъж. — Точно заради тях лорд Клин изпадна в немилост пред короната, а вие искате да продължим в техния дух?

— Засега — каза Гедер — да.

— Смело решение, милорд протектор.

Някой се изхили. Гедер се смути, а после се ядоса.

— Когато разпоредя някаква промяна, лорд Маас, ще се погрижа вие пръв да научите за нея — каза той. — Всички ще трябва здраво да се потрудим, за да извадим Ванаи от настоящия хаос.

„Затова не ме ядосвай, иначе ще те направя отговорник по разчистването на каналите“ — помисли си Гедер, но не го каза на глас. Младежът завъртя очи, но запази благоразумно мълчание. Гедер си пое дълбоко дъх и го остави да се изниже бавно през ноздрите му. Враговете му седяха пред него и го гледаха отдолу нагоре. Мъже с по-голям управленски опит, с по-здрави политически връзки, пренебрегнати, за да се даде властта на него. В по-голямата си част и през повечето време щяха да се държат вежливо. Щяха да казват каквото е редно, макар и с по-особен тон. Зад гърба му щяха да клатят глави и да му се присмиват.

Унижението наля масло в огъня на гнева му.

— Алан Клин се провали. — Изобщо не беше планирал да се изцепва така; думите изхвърчаха от устата му, все едно някой го е шамаросал с всичка сила. — Лорд-маршалът му даде Ванаи, а Клин се осра. И всеки от вас има дял в провала му. Знам, че сега ще си тръгнете, ще си поупражнявате остроумието за моя сметка, ще въртите очи и ще си повтаряте каква ужасна грешка е всичко това.

Наведе се напред. Горещината по страните му доста приличаше на кураж.

— Но, уважаеми мои лордове и лордчета, нека изясним едно нещо още сега. Терниган избра мен . Избра мен да измия срама от Ванаи и да го превърна в достоен член на Антийската империя. И аз смятам да направя точно това. А ако вие възнамерявате да пренебрегвате заповедите ми и да гледате лекомислено на работата, която ни престои да свършим, кажете го сега, а после си събирайте багажа и марш към Камнипол. Но не смейте да ми заставате на пътя !